Лесен козунак

Имам най-различни спомени, свързани с приготвянето и хапването на козунак в къщи.

Спомням си баба, която топлеше стаята, месеше в нощви огромни количества,  печеше цял ден в печката на дърва, понякога ни носеше, завита в бохча тава, а когато се случеше да съм около нея, хапвах направо димящо парченце…

Спомням си и тинейджърските си години, когато като всяка уважаваща себе си девойка, смятах, че трябва да свалям килограми, но по Великден майка винаги носеше вкъщи, приготвени от нея, във фурната, където работеше, козунаци с най-различна вкусна плънка… От които ядях много и после се разкайвах дълбоко…

Първото, за което винаги се сещам обаче, са кифличките от козуначено тесто, които майка правеше рано сутринта на празника. Тогава бях дете и ми се струваше много интересно как нещо, което бях виждала само да се продава навън, може да бъде приготвено от моята майка. Мама винаги е била и е, заета с нещо – с готвене, работа в градината или вкъщи или просто с това да бъде на работа и сякаш никога няма достатъчно време. Не си спомням някога да е готвила нещо много специално или времеемко, но за сметка на това пък, винаги е вкусно . Та така и с козунака, който тя правеше. Месеше го късно вечер в студената ни кухня и го оставяше там да втасва през нощта. Напук на всички правила за постоянна висока температура, за премесване много пъти и т.н. Сутрин тестото беше втасало, тя правеше бързо кифлички и козунак и в ранната сутрин вече беше приключила с цялото мероприятие, което иначе отнема цял ден.

Миналата година за пръв път изпробвах рецептата на майка в новата ни кухня и резултата беше много добър. Спестява се много време и енергия за месене, втасване, топлене на стаята… Смятам, че се получава страхотен резултат, особено като се има впредвид, че почти всичко става “само” .

Бях решила тази година да направя панетоне по повод Великден (да, знам, че е коледен сладкиш, но пък е с козуначено тесто). Но някак си не чувствам, че му е дошъл момента. А като нямаш вдъхновение, смятам, че е по-добре да си кротуваш или просто да приготвиш нещо добре изпитано. За сметка на това, моята виртуална приятелка Маги е приготвила рецептата, която харесах и снимките и описанието и са доста вдъхновяващи, творенията на Маги – тук.

А сега моят вариант за лесен козунак:

Продукти:

5 яйца

1 ч.ч.  прясно мляко

1 ч.ч. захар

¼ ч.ч. олио

1 ч. л. сол

1 кубче прясна мая (40 гр.)

ароматизатор по желание (използвах кората на 1 лимон и 1 портокал+2 есенции лимон)

около 150 гр. сушени плодове (използвах 100 гр. стафиди и 50 гр. сушени кайсии и захаросани портокалови и лимонови корички)

брашно за средно меко тесто

Приготвяне:

Млякото и захарта се загряват, докато захарта се разтопи. Охлаждат се до температура, подходяща за разтваряне на маята.  Смесват се с останалите продукти и се замесва меко тесто, което се доизмесва на плот като периодично, за да не лепне, се добавя по малко олио. Меси се около 10 минути. Ако ще се слагат сушени плодове (препоръчвам, защото тестото не е много сладко, а плодовете придават допълнителна сладост и аромат) се добавят и тестото се доизмесва до разпределянето им (отнема приблизително още 5 минути).

В дълбока тенджера се налива около 1 пръст олио, намазняват се и стените и тестото се поставя вътре, намазва се с още малко олио и се захлупва с капак. Оставя се да втаса през нощта (20 °С е добра температура, ако е много топло, тестото ще превтаса) или ако се меси през деня, просто се оставя на стайна температура докато изпълни съда (отнема около 4-6 часа, в зависимост от температурата в стаята).

След като втаса, може да се оформят козунаците и/ или кифлите. Обикновено аз правя една тава кифли (8-9 броя) и един козунак, но може да се постъпи според предпочитанията. Ако се правят кифлички, от тестото се откъсват топки, с намазнени ръце, които с ръце се оформят на триъгълници, слага се плънка от шоколад, сладко или друго и се поставят върху хартия за печене, втасват около 20 минути на стайна температура и след това се поставят в незагрята фурна, включена на 180 °С при режим с вентилатор.

Козунакът се оформя според предпочитанията, слага се плънка по желание, поставя се в намазнена тава, поръсва се със захар, стафиди, ядки или друго, втасва 20 минути след оформянето и се изпича при същия режим. Печенето на козунака е малко по-особено от това на кифлите, нужно е повече време, за да не остане суров в средата. Аз го изпекох по следния начин – първо сложих козунака в незагрята фурна, включена на 170°С, режим с вентилатор и пекох 20 минути (за това време, той се зачервява добре, но още е суров вътре), покрих с алуминиево фолио, пекох така още 10 мин, махнах фолиото и пекох 5 минути. Изключих фурната и оставих козунака вътре за 3-4 минути. Междувременно проверих с клечка за зъби. Тавата ми е с размери 30х10 см.

За този Великден приготвих 2 козунака – плънката на единия беше от 80 грама, накълцан шоколад, а на другия от орехи, канела и още малко стафиди. Опитах да заснема процеса на оформянето и плетенето, надявам се да е полезен .

  

ббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббб

Ето първото парченце

Весели празници!

Етикети:Прясно мляко, Сушени плодове, Яйца