Сметаново-шоколадов сладкиш с круши

От няколко дни се каня да спася няколко страхотни круши, които си донесохме от село, но които за съжаление не можем да изядем достатъчно бързо . Прекалено нежни са, за да се съхраняват дълго време. Е, оказа се, че днес е техният ден  – успях да направя с тях сладкиш, за какъвто винаги съм мечтала – със сравнително тънък и вкусен блат, много сметанов крем и свежи, сочни парченца плодове в него:).

Изполвах идеята за външния вид от тук, а рецептата за блата е от „Шоколад“ на сп. „Меню“. Използвах рецептата за блата на шоколадово-кокосов сладкиш.

Ето какво е необходимо:

За блата:

125 гр. масло

½ ч. чаша кафява захар

2 яйца

2 суп. лъжици какао

1 ч. чаша брашно

½ пакетче бакпулвер

100 мл прясно мляко

За крема:

500 мл подсладена течна сметана

2 пак. ванилия

1 пак. желатин

3 круши, нарязани на малки парчета

За сиропиране на блата:

100 мл. прясно мляко

За украса:

30 гр. тъмен шоколад

50 мл сметана

Приготвяне:

На блата:

Маслото се разбива със захарта. Добавят се яйцата. С бъркане се добавят брашното, бакпулвера и какаото като се редуват с прясното мляко. Сместа се изсипва в намазнена, покрита с хартия за печене тавичка (Ø26 см) с откопчаващи се стени и се изпича на 160 °С с обдухване (отнема около 40-50 мин.). Изпечения блат се оставя да изстине напълно и се освобождава от формата.

На крема:

Сметаната се разбива с миксер. Добавят се ванилиите и нарязаните круши.

Желатинът се накисва за около 5-10 мин в малко студена вода и се разтапя в микровълновата (без да завира). Добавя се при сметаната и се разбива за кратко с миксера.

Сглобяване на сладкиша:

Изстиналия блат се поставя отново във формата и се напоява с млякото (млякото може да се подслади при желание, но понеже предпочитам по-малко сладки десерти, аз не го направих). Отгоре се разпределя сметановия крем и се оставя в хладилника да стегне.

Следва освобождаване от формата и украсяване по желание.

Аз направих украсата като разтопих нарязания на ситно шоколад заедно със сметаната и го сложих във фунийка от хартия за печене. С нея направих ивици по повърхността.

Това е!

Bon appetit!

Домашна питка по мой начин

Като една съвременна и ангажирана с много неща жена (макар и безработна в момента), имам машина за хляб, която да ми улеснява живота. Страхотен уред е и много се радвам, че го имаме – така винаги имаме вкусен хляб. Откакто имаме машината (няколко месеца) не съм се сещала да меся на ръка, макар, че обичам да го правя – мисълта, че правя хляб, който е за любимите ми хора ми е приятна. Самият процес на месене също ми се струва вдъхновяващ (като изключим хвърчащото насам – натам брашно ;)).

В края на миналата седмица Иво и Мария ни бяха на гости – знам, че обичат домашни питки и хлебчета и реших в тяхна чест да поизцапам кухнята си с брашно :).

Ето и рецептата за тази питка, която имам от моята майка.

Продукти (за тава с диаметър около 30 см):

1 яйце

1 ч. чаша хладко прясно мляко или вода

1 кубче мая (40 гр.)

1 суп. лъжица захар

1 ч. лъжица сол

1 суп. лъжица олио

2-3 суп. лъжици кисело мляко

около 3 ч. чаши брашно

1 яйце или жълтък за намазване

семенца за поръсване

Приготвяне:

Маята се разтваря в хладкото мляко/ вода. Течността се добавя при останалите съставки и се замесва меко тесто. Втасва около 1 час на стайна температура, покрито с кърпа. Премесва се. Аз разделих тестото на 9 парчета, от които оформих малки топчета. Може и да не се разделя. Оставя се да втаса още около половин час в намазнена тава.  Междувременно се намазва с разбитото яйце или жълтък (като стигнах до този момент се сетих, че имам силиконова четка за тази цел – оказа се много удобна :)).  Може да се поръси със семена по желание – аз използвах готова смеска от сусам, мак, ленено семе и слънчоглед. Изпича се на 180 °С.

След изваждането от фурната се поръсва с хладка вода и се покрива с кърпа, докъто изстине.

Крем-супа от броколи

След като преди 1-2 седмици, моят съпруг яде Крем-супа от тиква, мисля че вече преодоля най-сериозното си кулинарно изпитание :D.

Този път приготвих крем-супа от броколи, която честно казано дори мен изненада с приятния си, и бих казала страхотен вкус :). Да не говорим, че приготвянето ми отне около 30 минути. Ето рецептата:

Необходими продукти за около 3 порции:

½ средно голяма глава броколи

1 малка глава лук

1 голям картоф

1 средно голям морков

Приготвяне:

Лукът и морковът се нарязват и задушават в малко мазнина и вода. Добавят се картофа, нарязан на парчета и броколито, нарязано на розички. Добавя се вода, така, че да не покрива изцяло зеленчуците (аз добавих около 2 чаени чаши). Вари се до готовност и се пасира. Подправя се със сол и бучка масло.

Предполагам, сервирано с крутони би било чудесно. Аз предложих по парче домашна питка :).

Трюфели с бисквити, стафиди и лешници

В началото на тази година за пръв път приготвих сама трюфели и бях очарована от възможността да пипам шоколада, да ги декорирам и изобщо целия процес на работа ми се стори вълнуващ. Чувствах се страхотно докъто ги приготвях :). Рецептата беше от блога на Маги. От тогава досега изпробвах доста различни рецепти и всеки път резултата беше супер – май трюфелите са доста лесни за приготвяне и винаги се получават добре :).

Установих, че най-много ми допадат бонбонките приготвени от пандишпанови останки, шоколад и… различни любими неща, които могат да се открият в един бонбон. С пандишпан или бисквитки се получават една идея по-малко сладки бонбони, което на мен много ми допада.

Тия дни реших да направя бонбонки, в които да събера няколко любими „суровини“. Давам използваните от мен количества, но смятам, че могат да варират в зависимост от личните предпочитания или наличностите в кухненските шкафове :).

Продукти за бонбоните:

150 гр. черен шоколад (използвах  такъв със 74% какао)

250 мл течна подсладена сметана

1 суп. лъжица какао

около 15 гр. масло

180 гр. смлени ронливи бисквити (използвах „Роден край“)

около 60 гр. средно едро смлени лешници

около 1½ ч. чаша фини овесени ядки

около 100 гр. стафиди

около 100 мл шоколадов ликьор

За декорация:

какао, какаова напитка, сусам, мак, цветни захарни топчета

Приготвяне:

Стафидите се накисват за няколко часа в ликьора (моите стояха цяло денонощие).

Бисквитите се смилат.

Лешниците се смилат и запичат в сух тиган.

В купа се поставят шоколада, начупен на парченца, сметаната, маслото и какаото. Поставят се в микровълновата на максимална мощност като на всеки 30 сек. сместа се вади и се разбърква докъто шоколада се разтопи напълно.

Добавят се накиснатите стафиди заедно с остатъка от ликьора (моите бяха „изпили“ почти всичко :)), смлените бисквити и лешници и овесените ядки (всъщност аз добавях овесени ядки докъто сместа стана достатъчно гъста). Всичко се разбърква добре и сместа се оставя да изстине напълно.

С ръце оваляни в какао (така сместа не лепне по пръстите) се оформят топчета, които се овалват в какао, сусам, мак или каквото има налично и ви допада като вкус.

Съхраняват се с хладилник, в кутия с капак или покрити с фолио за свежо съхранение.

Бонбони с овесени ядки, фъстъчено масло и лешници

Отлична рецепта за бонбони, които са много лесни за приготвяне и изключително вкусни. Рецептата е от страхотния блог на Йоана.

Има някои малки разлики с нейната рецепта – например използвам по-малко масло, черен шоколад и лешниците ми служат не за овалване, а са разбъркани директно в сместа. Също така намалявам количествата от оригинала наполовина, за да получа 20-30 бонбона.

Мисля, че това беше рецептата, заради която за пръв път купих фъстъчено масло и оттогава то трайно се засели в кухнята ми. Вкуса му ми харесва страшно много и често го „опитвам“ когато го забележа в хладилника :).

Ето и нужните продукти:

20-30 гр. масло

1/3 ч. ч. захар

60 мл прясно мляко

50 гр. черен шоколад (или млечен)

1 суп. лъж. какао

50 гр. фъстъчено масло

около 150 гр. фини овесени ядки

50-70 гр. лешници

Приготвяне:

Маслото, захарта, млякото, начупения на малки парчета шоколад и  какаото се слагат в тенджерка на среден огън докъто се разтопят маслото и шоколада. Добавя се фъстъченото масло и се разбърква, докъто се разтопи. Добавят се овесените ядки и се объркват добре.

Сместа се оставя да изстине напълно (2-3 часа). Добавят се едросмлените запечени лешници и се разбъркват в сместа.

Бонбонките се оформят с ръце. Съхраняват се покрити, в хладилник.


  • 100 гр. масло
  • 200 гр. захар
  • 120 мл. прясно мляко
  • 100 гр. млечен шоколад
  • 2 суп. лъж. какао
  • 100 гр. фъстъчено масло
  • 300 гр. фини овесени ядки
  • 150 гр. сурови лешници

Крем-супа от тиква


Какъв по-подходящ момент за похапване на тиква от есента? 🙂

„Баничка ли ще правите“ – това ме попита продавачката в магазинчето откъдето избрах моята тиква. „Не съм решила още“ – отвърнах.

И наистина не бях. Но в себе си вече знаех, че съм готова да пробвам нещо по-различно от тиквеник или просто запечена тиква.

Реших да направя супа – нещо, което още миналата есен се канех да сготвя, но така и не стигнах до там. Подготвих се и с резервен вариант за вечеря ако случайно тиквеното ми творение не бъде одобрено и приготвих тази семпла супичка, по идея от списание „Меню“.

Продукти за около 2 порции:

около 300 гр. тиква

1/2 глава лук

3 скилидки чесън

1 морков

1 щипка бахар (смлян)

1 щипка индийско орехче

1 щипка канела

смлени тиквени семки за поръсване

заквасена сметана по избор (аз не сложих)

Приготвяне:

Зеленчуците се нарязват на парчета и се задушават в малко мазнина и вода. Доливат се около 2 непълни ч. ч. вода. Варят се до говност (около 30 мин) и се пасират.Добавят се подправките, малко олио и бучка масло в предпочитани количества.

Супата се сервира със заквасена сметана и поръсена със смлените тиквени семки (може да бъдат и цели).

Как беше посрещната тази необичайна за нашето семейство супа? 🙂

Сигурно не е трудно да се сети човек, че мъжът в къщата не беше очарован, макар, че изяде една порция… Може би от глад просто :D.

Синът ми (на 2г.) изненадващо пожела допълнително.

Въпреки неизбежния сладникав привкус, аз самата бих я определила като приятно, оранжево разнообразие в менюто 🙂

Плодово руло

Тия дни постигнах една малка победа, която обаче много ме радва. Ето какво се случи – разглеждайки менюто от детската ясла на сина ми, две неща в него ме подразниха – едното беше филия с шоколад (няма да коментирам), а другото – плодово руло. Шоколада е ясен, обаче това невинно и дори здравословно звучащо руло ме смущаваше. Сигурна бях, че плод е последното нещо, което присъства в него… В крайна сметка установих, че това е опаковано руло, със срок на годност около година. На етикета имаше осем Е-та!!! Обърнах внимание на когото трябваше и… O, чудо – още същия ден децата получиха крем с намачкан банан за следобедна закуска. А филията с шоколад беше задраскана и заменена с филия с мед и масло. И макар, че нишестения крем не е най-полезното нещо на света (и в нишестетата има по едно-две Е-та) пак е по-добре…

Случката с храната на детето ми е поредната проява на моята лична инициатива да не си мълча когато нещо не е наред.

Та в тази връзка се сетих за едно руло, което мама приготвяше като бях дете. Намирах го ужасно вкусно и е един от първите сладкиши, които съм правила сама. Днес си припомних този аромат от детството ми и отново го намирам за много приятен и „домашен“.

Блата е от пандишпаново тесто, а плънката направих от сладко от диви ягоди, приготвено от моята майка – без стабилизатори, оцветители, консерванти и т.н. и т.н…

Ето продуктите:

4 яйца

1/4 ч. ч. тръстикова захар (нямах бяла, но в оригинал е с такава)

3/4 ч. ч. брашно

около 200 гр. сладко или мармалад (използвах сладко от диви ягоди)

Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта докъто побелеят и увеличат обема си. С бъркане се добавя брашното. Сместа се изсипва в правоъгълна, намаслена, застлана с хартия за печене тава. Тавата трябва да бъде достатъчно голяма, за да се разстели сместа на тънък пласт.

Изпича се на 150 °С с обдухване.

След като блата стане леко златист, се изважда, маха се хартията за печене и се прехвърля върху влажна кърпа. Кърпата заедно с блата се навива на руло и после се развива (това е с цел да не се начупи блата при същинското навиване, тъй като докъто е топъл блата, той е по-гъвкав и не се чупи). Сладкото се разпределя върху целия блат и рулото се навива отново. Може да се поръси с пудра захар 🙂