Меденки

Ето, че коледно-новогодишното настроение все по-напористо прави опити да се настани на всички възможни места. Въпреки топлото време, което хич не предразполага към подобни мисли и въпреки досадните понякога практики на моловете  да ни убедят, че празниците вече са тук.

Рецептата е изпитвана многократно вкъщи още от времето когато бях дете и сладките курабийки бяха известни като „негърчета“. Използвайки формичка от един комплект за игра на моя син, успях да направя тези меденки.

Продукти за:

Тестото:

½ ч. чаша мед

½ ч. чаша захар

1 ч. чаша олио (непълна)

2 яйца

1 ч. лъжичка сода за хляб

1 ч. лъжичка канела

За слепване:

шипков мармалад

За глазурата:

1 белтък

½ ч. чаша захар

Приготвяне:

От изброените продукти се замесва средно твърдо тесто (добре е меда да е течен, защото ако е озахарен, в процеса на месене и точене тестото променя твърдостта си, поради процеса на разтапяне на меда и е малко неудобно, макар и не невъзможно за работа).

Може да се раздели на 2 топки за по-голямо удобство при точене. Разточва се на пласт с дебелина около 3 – 4 мм. С подходящи формички се изрязват курабийките и се изпичат в умерена фурна, в тава застлана с хартия за печене (при мен 180°С без вентилатор).

Изстиналите курабийки се слепват две по две с мармалад.

Глазурата се приготвя като белтъка се разбива със захарта докато станат на гъст крем. Крема се поставя в подходящ шприц или в найлонова торбичка с отрязано връхче и се прави украса по избор.

Колкото повече престояват меденките, толкова по-меки и вкусни стават. Съхраняват се на хладно.

Това е!

Мисля, че празничното настроение и съпътстващите го празници могат вече да идват! 🙂

Advertisements

Домашни бонбони „Кестени“

Наскоро имахме празник в нашето семейство – нашия син Калоян официално стана християнче :).

Едно от нещата за почерпка реших да бъдат бонбонките, които сега ще представя. Преди време попаднах на рецептата за тях тук и си я запазих като реших да я изпробвам при някой повод. Е, повода вече беше налице и аз се заех за работа. Първия път ми се стори, че приготвянето отне ужасно много време.  След няколко дни ги приготвих отново, уплътнявайки времето си  между два ангажимента – всичко стана за по-малко от час и половина (с включено миене на съдовете). Може би факта, че при първото приготвяне на бонбоните използвах кухненския робот за омесване на съставките беше причината всичко да стане по-бавно. Сместа ужасно се полепи по всичките му части и измиването беше трудно. Освен това омесването стана бавно, може би заради неподходящите за подобно размесване функции на робота ми. Втория път омесих всичко на ръка и всичко стана бързо и чисто.

Адаптирано от Smitten kitchen

Ето нужните продукти за около 76- 77 бр:

125 гр. разтопено и охладено масло

125 гр. сирене „Крема“

1½ ч. чаша фъстъчено масло

1 ч. чаша смлени обикновени бисквити

2½ ч. чаши пудра захар

350 гр. тъмен шоколад – препоръчвам поне 74% какао, тъй като колкото по-малък е процента какао, толкова по-малка течливост има разтопения шоколад и толкова по-малко бонбони ще могат да бъдат потопени в него.

Приготвяне:

Фъстъченото масло и крем сиренето се омесват на ръка или с робот. Добавят се на порции разтопеното масло и смлените бисквити. Накрая се добавя захарта. С нейното включване сместа престава да лепне и става възможно оформянето на топчета. Размесва се добре.

С ръце от сместа се оформят топчета с желаната големина (моите бяха с приблизителния обем на чаена лъжичка) и се подреждат на разстояние върху хартия за печене.

Шоколада се нарязва наситно или се смила и се разтопява на слаб котлон.

Топчетата се набучват на дървен или метален шиш (или клечка за зъби, но не е толкова удобно) и се топват в разтопения шоколад.

При мен шоколада стигна за овалването на 48 топчета, а ми оставаха още 29. Тях поръсих с ивици от оставащия шоколад. Мисля, че и те са красиви и са доста добро допълнение към по-шоколадовите си събратя.

Съхраняват се в хладилник в кутия с капак или покрити с фолио за свежо съхранение.

Един съвет – няма нужда от много старание и внимание при потапянето на топчетата в шоколада, дори стават по- добри ако се правят по-бързо и небрежно :). Разбира се, не бива да се забравя да се правят с любов, за да станат наистина вкусни ;).

Задушено пилешко със зeленчуци и паста

Напоследък май прекалих с приготвянето на сладки неща. Истината е, че по-добре ми се получават десертите, но няма как вкъщи да се прехранваме с тях :). Реших да опитам да приготвя някое ново за нашия дом основно ястие и отново избрах рецепта от списание Good Food (Галка благодаря, че ми го доставяш).

Рецептата е сравнително бърза и лесна – какво да се прави – нямам време за по-дълго готвене! 🙂

Пиле, няколко вида зеленчуци и паста – добра комбинация се оказа. Естествено промених малко някои неща в рецептата в зависимост от наличното вкъщи. В оригиналната рецепта имаше пълнозърнест кускус, но в кварталната Била няма такава екстра, затова използвах дребна паста.

Ето нужните продукти:

около 500 гр. пилешко месо, нарязано на хапки

1 стрък праз

1½ ч. чаша царевица от консерва

1½ ч. чаша грах от консерва

1 скилидка чесън

7-8 стръкчета аспержи (използвах замразени)

1 домат

около 150 гр. дребна паста

1 ч. лъжичка къри

зехтин

розмарин

Приготвяне:

Пилешкото се запържва в 1-2 лъжици зехтин докъто стане леко златисто и се изважда от тигана. В останалата мазнина се запържва за кратко нарязания праз, добавят се наситнения чесън, домата, нарязан на кубчета, аспержите, срязани на по 2 парчета, отцедените грах и царевица. В подходящ съд се слагат парчетата пиле и зеленчуците. Добавят се около 2оо мл вода, сол и кърито. Оставя се да къкри на слаб огън около 15-20 мин докъто повечето вода изври. Подправя се с щипка розмарин.


Пастата се сварява в подсолена вода. Добавя се бучка масло и се разбърква с вилица.

При поднасянето се сипва от пастата и върху нея се слага от задушеното.

Добър апетит! 🙂

Сладкиш с тиква, мак и портокали

Напоследък мисълта ми ( кулинарната такава) се върти около няколкото тикви, които си донесохме от село.  След като прекарах известно време в мислене какво точно да приготвя с тях, реших, че ще бъде нещо, което досега не съм правила. Стана така, че успях да реализирам желанието си по един доста добър начин. Нескромно казано :D.

Разглеждайки списание Good Food, попаднах на рецепта за „Специална лимонова торта“.  Тортата е с лимони, тиквички и мак. Аз реших, че ще ги заменя с тиква и портокали. Рецептата за глазурата беше основно от крем сирене, а в моя вариант, включих и заквасена сметана. Мисля, че се получи  хубаво съчетание от вкусове и аромати.

Доста промених рецептата като пропорции, продукти и аранжировка и получих нещо съвсем различно от първоизточника си :).

Използвах тиква цигулка, отгледана от майка на чист въздух и тишина и може би затова супер вкусна и сладка.

Между другото, подготвяйки тиквата, опитах едно парче и се удивих колко е добро в сурово състояние, даже мислех да декорирам сладкиша със сурова тиква, но реших да се въздържа, поради наличието на някои консервативни елементи вкъщи ;).

Необходими продукти за:

Блата:

125 гр. меко масло

2/3 ч. чаша кафява захар

2 яйца

2 ч. чаши едро настъргана тиква (около 300 гр.)

настъргана кора от 1 портокал

2 с. лъжици сок от портокал

1 бакпулвер

2 ч. лъжички мак

1 прахче ванилия

1 ч. лъжичка канела

около 1 1/4 ч. чаша брашно  (около 100 гр.) – бяло:пълнозърнесто – 50:50

1/4 ч. чаша едро счукани орехи

Крема:

1 кофичка (400 гр.) заквасена сметана

1 пакет сирене Крема (125 гр.)

3 с. лъжици захар

1 с. лъжица мак

1 ч. лъжичка сок от портокал

За сиропиране:

1/2 ч. чаша сок от портокал (от около 2 портокала)

Приготовление на блата:

Размекнатото масле се разбива със захарта. Добавят се яйцата (със стайна температура) едно по едно и се разбива докъто се получи кремообразна маса. Добавят се портокаловата кора, ванилията, канелата, мака, тиквата, разтворения в портокаловия сок бакпулвер и брашното. Накрая се слагат ореховите ядки. Сместа се изсипва в намаслена форма (аз използвах тавичка за пай с Ø24) и се изпича на 160 °С с обдухване за около 45 минути. Готовността се проверява с клечка за зъби, която трябва да излезе суха.

Блата се изважда от фурната и се надупчва с дървено шишче. След като се охлади, може да се премести в подходящ поднос и да  се сиропира с портокаловия сок (около 1/2 чаена чаша).

Отгоре се намазва с крема от разбитата с крем сиренето и захарта сметана. Декорира се по желание. Аз сложих мак и настъргана портокалова кора.

Красиви домашни бонбони

Тия дни докато се опитвах да разсея мрачните мисли, които са ме налегнали, попаднах на тези красиви бонбони (тук и тук). Много ми допадна идеята и реших и аз да опитам. Днес, за да спра да мисля за каквото и да е, реших наистина да реализирам по свой начин рецептата. Рецепта всъщност няма – просто разтопяваш блокче шоколад и украсяваш по свой начин :).

Продуктите (за около 20 бр. с диаметър около 3 – 3,5 см):

100 гр. тъмен шоколад (използвах 74% какао)

тънко резенче масло

сусам, мак, ядки, стафиди, кокос

Приготовление:

Върху хартия за печене се очертават кръгчета с желаната големина.

Нарязания на ситно шоколад се разтопява на слаб котлон (аз го направих на степен 2 и 1/2 като скалата на котлона ми е от 1 до 10).

Добавя се маслото и се разбърква.

С чаена лъжичка се взима от шоколада и се запълват очертаните кръгове. След като шоколада малко постегне (аз започнах щом свърших с разпределянето му в кръгчетата) се прави украсата по желания начин.

Моят беше този :).

След като шоколада стегне напълно, бонбонките могат да се отлепят от хартията и да се приберат в подходяща кутия или да се поднесат.

Питка на балончета

Днес реших отново да замеся питка (забелязах, че предишната беше хапната с доста по-голямо удоволствие от обичайния хляб).

Заинтригува ме рецептата в блога на Тони, използвах нейната рецепта и тази тук, за да ми е по-лесно с мерните единици (обичам мерки с чаени чаши и шепи ;)), като единственото, което промених беше, че използвах прясна мая.

Продукти:

За тестото:

1 яйце

2 с. лъжици олио

1 с. лъжица захар

2 ч. лъжички сол

3/4 кубче прясна мая

1 и 1/3 ч. чаша хладко прясно мляко

около 1 ч. чаша настърган кашкавал

около 4 ч. чаши брашно

За намазване:

4 с. лъжици разтопено масло

около 2-3 ч. лъжички суха мащерка

Приготовление:

От изброените продукти се замесва средно твърдо тесто. Оставя се да втаса, покрито с кърпа около 1 час (на стайна температура). Премесва се и се разделя на 50-60 малки топчета (малко по-големи от орех). Всяко от тях се потапя в разтопеното масло, в което е сложена и мащерката. Нареждат се в намазнена тава на 2 реда (използвах елипсовидна тава с размери 29×21 см). При реденето на втория ред, топчетата се слагат между тези от първия ред, а не върху тях. Един съвет – добре е да се избягва поставянето на топчетата от втория ред в края на тавата, макар, че там има възможност. При печенето може да паднат (аз изгубих 3-4 броя по този начин)

Тестото се оставя отново да втаса, покрито с кърпа за 30-40 минути.

Изпича се на 180 °С за около 45-50 минути. Поръсва се с вода и се завива с кърпа докъто изстине.

Почти паниран карфиол

Преди много години като студентка опитах за пръв път паниран карфиол. Установих, че това е нещо твърде мазно, макар и безспорно вкусно. Понеже нито вкъщи, нито сред приятелите ми някой някога е приготвял паниран карфиол бях почти забравила за него до миналата година. Тогава Ники поиска да направя. Е, направих, но пак стана нещо мазно, макар и безспорно вкусно. Тогава започнах да търся някакви по-леки варианти за приготвянето му и стигнах до един (идеята беше от готварския форум bg-mamma, но къде точно е рецептата нямам идея и съжалявам, че не мога да цитирам точния източник), в който карфиола се пече, потопен в панировка. Става вкусно и в същото време се избягва пърженето и насищането с мазнина.

Моята любима кулинарка Даниела, тия дни публикува рецепта с карфиол, която ме подсети, че тази есен почти не съм приготвяла нищо с този зеленчук. Прииска ми се да пробвам нейния вариант, но после реших да направя комбинация между нейния (като ползвам някои от нейните подправки) и моя с панировката. Взаимствах от Дани чесъна и кимиона като подправки и добавих от себе си малко сусам за разкош :). За да са доволни всички сложих подправки само на половината тава, понеже малкия ни син не обича лютиви и пикантни храни, а и те не е особено полезни за него.

Ето какви са нужните продукти:

1 средно голяма глава карфиол

4 яйца

3 с. лъжици брашно

2/3 кофичка кисело мляко (от 400гр.)

1 скилидка чесън

сол

кимион

сусам

Приготвяне:

Нарязания на розички карфиол се бланшира, за около 5 минути във вряща подсолена вода.

Яйцата се разбиват, добавят се брашното и млякото.

Тавата за печене се намазнява, розичките карфиол се топват в панировката и се нареждат в тавата. Поръсват се със смлян кимион, накълцан чесън и сусам (аз сложих всички тези подправки на половината тава, а другата част оставих без добавки).

Запича се за около 4о минути на 17о°.