Какво сготвих с една тиква

От една сравнително малка тиква цигулка, която имаме от баба Веска, приготвих доста неща, които не са нещо особено, но пък са вкусни и аз бях много доволна как оползотворих всичко :).

Много потискащо е като ти е болно детето, едва ли някой би казал нещо различно…

Ето, и моят Кало беше болен, а тогава апетита никакъв го няма, но все пак не е лошо да се хапва, поне малко.

Та, реших да му направя супа от тиква и това се оказа една нелоша идея – рецептата беше тази, но прибавих и един картоф – мисля, че чувствително подобри вкуса. Докато зеленчуците се варяха, сложих 2 дафинови листа и 2 зрънца бахар – махнах ги преди да пасирам. А детето си хапна (за Ники няма да споменавам – мисля, че скоро не би се „излъгал“ пак да яде тиква на супа, тази отпреди няколко месеца му стига :)).

Използвах една част от тиквата, за да направя мъфини – много вкусни се оказаха, въпреки невзрачния си външен вид – много меки и влажни, с аромат на канела, орехи и разбира се – тиква :). Рецептата е модификация на тази – като използвах 2 чаени чаши едро настъргана тиква вместо банани, смлени орехи вместо бадеми и допълнително ½ чаена чаша фини овесени ядки. Пропуснах глазурата и украсата.

Остатъка (който всъщност беше най-голямата част), сварих в тенджера, а после запекох във фурната с малко кафява захар и орехи, а накрая добавих и канела. Страхотно беше и всички ядоха с удоволствие от нея :).

Advertisements

Соленки с картофи

От известно време си мисля за хубава рецепта за соленки и се сетих, че преди 100 години когато бях ученичка, ми беше попаднала една малка книжка с рецепти и там имаше  страхотни соленки, които се правеха с варени картофи. Всички много се удивляваха на тази съставка, а вкуса беше наистина много приятен.

Повод за тези ми размисли за соленките дадоха две мои приятелки, които не си падат много по сладкиши, но им се наложи да похапнат някои приготвени от мен сладки ;).

Та така, покрай тях се сетих за книжката, издирих я и ето, че днес приготвих въпросните соленки. Не съм убедена обаче, че моите приятелки ще похапнат от тях. Поне не и от тази партида :). Но по-нататък… ако слушат… :).

Адаптирано от „Сладки, соленки“. Подвизават се като „Соленки, 19-ти вид“.

Продуктите:

3 сварени и намачкани картофа (около 500 гр.)

100 гр. настърган кашкавал

125 гр. меко масло

1 яйце – белтъка за тестото, жълтъка за намазване

1½ – 2 ч. чаши брашно

сол (при желание и нужда – мисля, че 1/3 – 1/2 чаена лъжичка би било добре, но става и без – въпрос на вкус )

Приготвяне:

От изброените продукти се замесва меко тесто. Разточва се на кора с дебелина около 5 мм, реже се на триъгълници и се оформят кифлички.  Докато правех кифличките, си помислих колко отдавна не съм правила такъв вид сладки/ соленки и  как съм позагубила тренинг (чудя се какво ли става с отличните ми умения за работа с Excel 🙂), но в крайна сметка се успокоих, защото бързо започна да се получава все по- добре.

Соленките се подреждат в застлана с пекарска хартия тава и се намазват, с разбития с 1-2 супени лъжици прясно мляко, жълтък. Може да се посипят със семенца. Изпичат се в загрята фурна на 190°С, при режим с вентилатор. Пекат се до хубаво, силно зачервяване.

Добър апетит!

Пълнени гъби

Нещо, което приготвих „по книга“ :).

Източник – „Българска национална кухня“, рецепта от Средногорие.

Беше одобрена от Ники, който не си пада много по гъби, но тъй като вчера по собствена инициатива ги купи, днес се радвам, че се получи нещо, което му хареса.

Продуктите:

около 500 гр. гъби (печурки) по възможност по-големи

1 малка глава лук

3 скилидки чесън

1 филия стар бял хляб

30-40 гр. масло

черен пипер

магданоз (не сложих)

кашкавал

Приготвяне:

Гъбите се почистват и се махат пънчетата им.

Лука и нарязаните наситно пънчета се задушават в маслото. Добавят се трохите хляб, наситнения чесън, черен пипер и сол.

С тази смес се пълнят гъбките, които предварително се посоляват и се нареждат в намазана с масло тава (моята е елипсовидан – 20х30 см). Ако остане плънка се разпределя в тавата. Добавя се около половин чаша топла вода.

Изпича се в силна фурна – аз изпекох на 200°С с вентилатор.

Накрая сложих по едно парче кашкавал на всяка гъбка. Връща се във фурната да се разтопи кашкавала.

P. S. Тия гъби излязоха големи фотомодели – доста снимки съм им направила 🙂

Винен кебап

Съвсем обикновена и добре позната рецепта, която за мен беше абсолютно неизвестна доскоро. И мисля, че е било голям пропуск. Интересно как майка не го е приготвяла никога при условие, че баща ми много цени месната храна ;).

Наскоро незнайно как бях осенена от идеята да приготвя винен кебап – може би Ники е споменал, че иска. Набързо проверих какви рецепти са публикувани в интернет и видях, че са доста сходни и доста лесни. Бързо измислих и моят вариант и след това го реализирах. Получи се нещо много добро – дори аз като любител на постната храна го намирам за страхотно.

Нужните продукти:

около 700 гр. свинско месо

1 глава лук

1 ч. чаша (около 300 мл) червено вино

3-4 с. лъжици доматено пюре или лютеница

2½ с. лъжици брашно

2-3 листа дафинов лист

2-3 зрънца бахар

½ ч. чаша ориз (с вместимост 300 мл)

масло

Приготвяне:

Лука и нарязаното на парченца месо се запържват в малко олио, докъто месото побелее, а лука стане прозрачен.

Долива се виното и вода, колкото да покрие месото (при мен около 1½ ч. чаша). Слагат се бахара и дафиновия лист и се оставя на тих огън за около 1 час и половина или докъто месото се свари добре. Посолява се, добавя се лютеницата или доматеното пюре.

Брашното се размива с малко студена вода до гъста каша, добавя се малко от соса и след това с бъркане се изсипва при месото. Оставя се да поври още 2-3 минути на тих огън.

Междувременно ориза се сварява с вода и сол (аз го правя в съотношение 1:3,5 – ориз: вода като използвам обикновено бисерен ориз). След като ориза е готов се добавя масло според предпочитанията, но колкото повече, толкова по-добре :).

Сервира се като се сипва от месото със соса и отстрани се добавя топка от ориз.

Това е всичко – лесно за приготвяне, макар и не много бързо, но пък се готви само през повечето време :).

Мога само да препоръчам на мама да сготви на татко от този кебап – мисля, че всеки обичащ месото (и не само) би го оценил.

P. S. Нещата които отново си припомних, преглеждайки рецептите и които уж знам, но все пак – не бива да се използва за готвене вино, което не е добро за пиене.  А ориза се разбърква с вилица :).

Околопразнично :)


Тази година (по-скоро миналата вече) прекарахме празниците по родните места.

Така бабите и дядовците се порадваха на внука си, а покрай него и на порастналите си деца.

Детето се насити на нови впечатления, игри, подаръци и вкусна и разнообразна храна (за радост на всички баби).

Гледайки и хапвайки вкусните неща, приготвени от нашите майки и баби, естествено направих няколко снимки. Сещах се и за моят кулинарен блог от време на време. И си мислех за това как скоро не съм хапвала толкова вкусно (Ники и Кало май бяха на същото мнение) и че трябва скоро да сготвя нещо добре познато като пълнени чушки с кайма и ориз. Или гювеч. Без експерименти :D.

Изминалата година беше доста експериментаторска за мен. Пожелавам на себе си, семейството и приятелите ми една успешна нова 2011 година! 🙂

Следват няколко вкусни неща 🙂