Целина – по-различен метод на употреба (мусака с риба и целина)

От доста време се каня да приготвя нещо с целина, като исках тя да се усеща по-осезаемо.  Общо взето, все нещо ставаше и отлагах. И сега, почти в края на сезона, в който може да се намери глава целина, се вдъхнових от една рецепта в списание „Меню“. Даже Ники ме изненада приятно (почти колкото когато ми подари точилка :)), донасяйки целината, прибирайки се от непланирано пазаруване на храна (бях споменала, че искам да купим).

Дозата в рецептата е сравнително малка – напълно в унисон с моето решение да готвя малки порции, които да се изяждат докрай и да сведа до минимум изхвърляната храна.  Засега мога да си позволя да готвя често.

Ето какво е необходимо:

1 средна глава целина

1 средно голям картоф

1 морков

1 стрък праз

около 100 гр. пушена риба без кости (използвах сьомга)

копър

шарен пипер

масло

За заливка:

2 яйца

200 мл прясно мляко/ сметана

Приготвяне:

Кореноплодните се обелват и нарязват на кубчета. Пускат се за 6-7 минути във вряща подсолена вода. Отцеждат се и се смесват с накъсаната на парчета риба. Добавят се шарен пипер, копър и още сол ако е нужно. Разбърква се и слагат няколко кубчета масло (добавих масло, понеже използвах мляко за заливката, а в оригинала беше сметана). Полива се със заливката и се изпича на 200 °С за около 30-40 мин, до зачервяване.

Много лесно, ароматно и вкусно! 🙂

Пролетна зелена салата с грах

Един по-различен вариант на зелена салата :). Видях я в списание „Меню“ и след като получих разрешение да приготвя салата от спанак, напазарувах продуктите и скоро беше сервирана. Много свежа и интересна на вкус. Малко по-различна е от тази  в списанието, но намирам, че е много добра.

Да си призная досега не бях опитвала суров спанак, нито пък рукола. Руколата се оказа с доста силен вкус, усетих нещо наподобяващо ядки, а има дори и лютива нотка, но това не се натрапва в общия вкус на салатата.

Ето продуктите:

около 2 ч. ч. спанак

около 2 ч. ч. рукола

1 ч.ч. грах (използвах консерва)

3 стръка зелен лук

3 стръка пресен чесън

1 краставица

За заливка:

90 мл зехтин

3 с. л. оцет (по рецепта – балсамов, аз ползвах обикновен ябълков)

шарен пипер

1 ч. л. мед

сол

Приготвяне:

Листните зеленчуци се накъсват или нарязват (аз ги нарязах), краставицата се нарязава на кръгове или  полукръгове,  лука и чесъна се нарязват на ситно, добавя се  и граха. Продуктите за заливката се разбъркват добре в отделна купа и след това се поливат приготвените зеленчуци. Може да се добави още сол ако е нужно.

Добър апетит! 🙂

Гуакамоле

Салата, която е добре известна на света, но на мен – не :). Поне доскоро :). Понеже по-нетрадиционни продукти като авокадо или булгур не се приемат много радушно от Ники, обикновено готвя с нещата, които знам, че обича. Веднъж забелязах, че се впечатли от една салата с авокадо (бяхме на гости), и реших, че може би има вероятност този плод да влезе и в нашата кухня. Напоследък на няколко места, забелязах рецепта за гуакамоле и взех, че направих една вкъщи. И всички останахме очаровани – много свежа салата, която изчезва за минути! Прочетох, че най-лесно е всички продукти да се смелят, но повечето автори споделяха, че харесват авокадото намачкано, а домата ситно нарязан. Тази идея ми допадна – не обичам твърде пасирани храни, предпочитам да се усеща по някое парче. Традиционно за тази салата се използват сос „Табаско“ или люти чушки и пресен кориандър (не е задължителен). Понеже не поддържам наличност от сосове, но имам такава от люти чушки, използвах тях. Кориандър не намерих в близките магазини, но и отзивите за вкуса му не ме амбицират да търся усилено. Все пак, ако ми попадне ще пробвам задължително.

Гуакамоле е мексиканска салата и казват, че върви добре с текила или Маргарита. Според Ники и с ракия е  много добре. Според мен е чудесна даже и без питиета.

Ето с какво приготвих моето гуакамоле:

2 малки домата

2 плода авокадо

½ средно голяма глава лук (или 1 малка)

3 люти чушки

1 скилидка чесън

лимонов сок/ или сок от лайм (използвах сок от около половин лимон)

Приготвяне:

Авокадото се намачква с вилица и се полива с лимоновия сок, за да не потъмнее. Доматите се нарязват на дребни кубчета. Чушките, лука и чесъна се смилат. Всичко се смесва, добавят се сол, черен пипер (аз не сложих), още лимонов сок ако е нужно.

Добър апетит!

Източник – тук.

Mъфини с мед, портокал и шоколадова сметана

Всичко започна в петък, когато Кало ме попита „Мамо, къде са кексчетата?“. Естествено, нямаше никакви кексчета.

Та така. След като Кало поиска кексчета, реших да направя една тава мъфини все пак. Обаче те станаха у-ж-а-с-н-и! :). Рядко ми се случва нещо, което приготвя, съвсем да не става за ядене. Обаче този път беше така. Дори документирах събитието тук, в блога. Надявам се да съм развеселила някой с тази публикация :).

Вторият ми опит излезе доста по-сполучлив. Този път кексчетата станаха меки, въздушни и леко влажни. Обаче останаха напълно равни на повърхността. Това пък ме наведе на идеята да ги разкрася малко – и направих една шоколадова сметана. В резултат на това се получиха мъфини с вкус на портокалово-шоколадова торта :). Много вкусни!

Източник – тук.

Ето нужните продукти:

За тестото (за 12 броя):

1 яйце

1 ч.ч. кисело мляко (непълна)

5 с. л. масло

5 с. л. мед

1 ч. ч. бяло брашно

½ ч. ч. пълнозърнесто брашно

1 ч. л. сода

½ пак. бакпулвер (5 гр.)

кората на един портокал

сока на един (портокал (около четвърт чаена чаша)

За глазурата (за 6 броя) :

150 мл течна подсладена сметана

60-70 гр. шоколад

Приготвяне:

На мъфините:

Яйцето се разбива с вилица, добавя се млякото, кората на портокала и сока (с разтворени в него набухватели). Меда и маслото се разтопяват и след охлаждане се добавят към другите продукти. Накрая се добавят брашната. Сместа се разпределя се във формички и се изпича в загрята фурна на 160°С, при режим с вентилатор (180° – нормална фурна). Пекох около 40 минути.

Глазура:

50 мл сметана се загрява до кипване и в нея се разбърква начупения на ситно шоколад. Останалите 100 мл. се разбиват с миксер до втвърдяване и се добавя шоколадовата смес. Разбива се до хомогенизиране и втвърдяване.

След като кексчетата изстинат, глазурата се нанася с шприц.

Неуспешни експерименти :)- пълнозърнести мъфини с мед

Понякога експериментите ми хич не ги бива :). Но пък когато се правят такива, винаги има и неуспешни.

Доста често променям разни неща в рецептите, които си харесам от блог, книга или списание, за да ги нагодя към предпочитанията вкъщи или просто към моите собствени. Обикновено се получават нещата. Но не всеки път. Ето и нагледен пример за това. Тази сутрин реших да направя тези мъфини, които съм приготвяла и преди (с мои промени). Не знайно защо увеличих малко брашното( всъщност знам – идеята ми беше мъфините да се напукат красиво, което с по-рядко тесто не се случва), спестих содата и увеличих бакпулвера (смятайки, че ефекта на 1 пакетче от него ще е същия като на половин пакетче+сода, както беше по рецепта.  Явно и количеството мед не съм замерила добре (защото не бяха сладки) както и маслото (залепнаха за хартийките)…

Източник – тук.

Резултата – глетави, тестени кексчета с дебела кора, които не се надигнаха почти никак, бяха възкисели и залепнали за кошничките.

Обещавам скоро да пробвам отново и ако се получи да споделя резултат 🙂

Салата „Табуле“

Напоследък „откривам“ за себе си и семейството ни, салати, които са добре известни и чиито имена съм чувала във филмите или мервала в кулинарните списания, но не съм имала ентусиазъм да пробвам. Явно е дошъл момента и това да се случи.

Няма да обяснявам какво е табуле :). Първо ме заинтригува рецепта в блога на Даниела, а после направих съпоставка в книгата, която скоро си купих „Арабска кухня – стъпка по стъпка“. Накрая при мен се получи нещо средно между двете – промених малко пропорциите на продуктите като се съобразих какво би се харесало вкъщи. Пропуснах ментата, понеже не успях да намеря, но при възможност ще опитам и с нея.

Малко бях скептична, че булгура ще се хареса на Ники, но той силно одобри салатата :). Мисля, че точно булгура придава приятна плътност и мекота на комбинацията от зелении и възкисели домати (особено по това време на годината).

Ето какво използвах за моето табуле:

1/3 ч. чаша суров булгур, който сварих

3 средни домата

3 стръка зелен лук

1 връзка магданоз

сок от половин лимон

зехтин

сол

Приготвяне:

Свареният булгур се отцежда добре. Доматите се нарязват на малки кубчета като семките се махат (аз не го направих). Магданоза и лука се нарязват на ситно. Всичко се смесва, овкусява се с лимоновия сок, зехтина и солта. Оставя се да престои поне половин час преди сервиране (съвет от Даниела), определено се чувства разлика във вкуса преди и след „опознаването“ на продуктите 🙂

Добър апетит!

Булони

Булони представляват тестени тънки питки, в които се поставя плънка по желание – Аси (от която е рецептата) ми препоръча зелен лук, праз или смес от праз и варени картофи. Аз избрах зелен лук. За приготвянето на питките се замесва твърдо тесто за хляб, оставя се да втаса, разделя се на топки, които се разточват и в тях се поставя плънката. Изпържват се в тиган с малко загрята мазнина. Страхотни са с чатни.

За да приготвя тестото, използвах рецепта от книжката на машината ми за хляб (по съвет на Аси). За омесване може да се ползва машината за хляб като се добави повече брашно от това, в рецептата (но не знам колко точно) или се омесва на ръка твърдо тесто.

Продукти за тестото (за 6 броя):

200 мл хладка вода

1-2 с. л. олио/ зехтин

1 ч. л. сол

2,5 ч. л. захар

1 ч. л. суха мая

брашно за твърдо тесто

За плънката:

2 връзки зелен лук или друга плънка по избор

Приготвяне:

Маята, заедно със захарта и малко брашно се смесва с малко хладка вода – примерно 50 мл и се оставя за десетина минути. След това се добавят останалитев продукти и се замесва тесто, което се покрива с кърпа и се оставя да втаса за около 1 час на топло. Тестото, което омесих все ми се струваше меко (дори и накрая, когато спрях да добавям брашно), но определено месих по дълго и с повече брашно от обичайно, когато правя някакъв вид питка.

Премесва се и се разделя на 6 топки, които се разточват с точилка на тънка кора (около 1 мм.) с диаметър около 20 см. В единия край на всяка кора с е поставя плънка (аз посолих и леко намачках нарязания лук) и се прегъва на две като краищата се прищипват. Изпържват се в тиган с малко мазнина. Аз пържих на степен 7 от 10 възможни с около 3 супени лъжици олио (доливах след всеки 2 изпържени питки, защото те поеха част от мазнината).

Могат да се хапват самостоятелно, но още по-добре с чатни :).

Добър апетит!

Чатни

Това чатни, както и питчиците, с които е много подходящо да се сервира, са нещо, което опитах когато бяхме на гости на моята приятелка Аси и нейното семейство.

Аси има афганистански корени и ми каза, че тези питки са типични за Афганистан. Наричат се булони. Различните видове чатни са с индийски произход, както научих от краткото ми проучване в нет-а, но се шегувахме, че всичко е по древна афганистанска рецепта :).

Много се радвам, че се запознах с Аси, понякога хора, които срещаш случайно, ти стават много близки и общуването с тях ти носи много положителни емоции. Е, за мен, тя определено е от този тип :). Може би причината да се разбираме толкова добре е факта, че децата ни са на еднаква възраст и че имаме сходни виждания за тяхното отглеждане – това определено е нещо, което много сближава хората по мое мнение. Всъщност, няма значение, важното е, че ни е приятно да прекарваме време заедно, с децата или без, и смятам да му се наслаждавам! 🙂

Ето нужните продукти за чатни (по древна афганистанска рецепта :)):

1 голям домат (или 2 средни)

3-4 скилидки чесън

5-6 люти чушки

1 връзка магданоз

няколко стръка копър

1 с. л. оцет

сол

зехтин/ олио – по желание, аз сложих 1-2 супени съжици

Всички продукти се смилат в чопър или кухненски робот. Хубаво е да се приготви преди поднасяне, но търпи и една нощ престой в хладилника (изпробвано лично). Върви си отлично с питките – булони, но става и с друг вид питки или хляб (също изпробвано).

Първия път когато приготвих това чатни, реших да сложа и една сладка зелена чушка – не беше лошо, но аромата на чушка се усещаше доста отчетливо и на мен не ми допадна много. Затова мисля, че продуктите в рецептата дават максимално балансиран вкус в даденото съотношение.

Брошки – мартенички за нашите майки :)

Ето това е модел, за който претендирам за авторство!  😀

Не, всъщност съм сигурна, че някой отдавна го е измислил, но аз го открих за себе си напълно самостоятелно и случайно, та чак си се възхитих :).

Тези две мартенички изплетох специално за нашите майки – моята и на Ники. Сигурно затова станаха толкова симпатични (поне аз си ги харесвам), защото те двете наистина заслужават само хубави неща! :).

За жалост им ги изпратих чак днес по пощата, надявам се все пак да се зарадват като ги получат.

Нещо не можах да се организирам тази година и не купих и не направих мартеници предварително, както предишни години и както обичам да правя, за да мога спокойно да разглеждам и избирам (а напоследък и сама да правя). Всъщност на няколко пъти миналата седмица мислех да отскочим с Кало до кварталната Била, за да се разнообразим малко и да купя няколко мартеници. Обаче причината да не го направя не беше мързел да обличам и преобличам себе си и детето, за да изминем няколко метра и да се мотаем половин час в магазина, нито пък студеното време… Причината беше, че не исках да измина краткото разстояние от нас до магазина, страхувайки се да не изскочи някое лаещо куче отнякъде и да се чудя какво точно да правя (макар, че имам кучегон в джоба си). Живеем в така наречения център на София (а аз имам чувството, че живеем в гето) и имаме изобилие от  бездомни кучета в квартала. Според институциите, които би трябвало да имат грижата за тези неща (и които моят съпруг редовно обезпокоява), животните не са агресивни… Ех… Много мога да говоря по темата, но мисля, че факта, че се страхувам да изляза от нас, за да направя кратка разходка с детето в близост до блока ни, в ранния следобяд е достатъчен. Изобщо не ми се мисли какво би било ако се прибирах от работа след смрачаване или пък как би се прибирал синът ми от училище, гости при приятели, дискотеки и т.н. след време… Тъжно и обезнадеждаващо, уви… Защото аз не съм оптимист, че след няколко години когато детето ми порастне, този проблем ще бъде решен. А принципно се старая да гледам ведро на живота…

Разбира се, бездомните животни нямат вина за случващото се. Проблемът е в  хората.

Ама какво направих и аз, имам кулинарен блог, вчера заговорих в него за ръкоделие, а днес взех, че задълбах и в социални проблеми.

Май е време за малко арт терапия на тъжните ми мисли, под формата на плетене :), а защо и да не взема да сготвя нещо?! 🙂

Честита Баба Марта! :)

Преди известно време се зарибих да изплета нещо, виждайки това при Мира :).

Имам известен опит с плетенето, под формата на няколко пуловера и известно количество мартеници, под формата на синджирче…

В блога на Мира, видях линк към видео уроци по плетене и по този начин успях да изплета 2-3 вида цветенца.

Установих, че вида прежда има голямо значение за крайния вид на плетивото. Мислех си, че е достатъчно преждата и куката да са подходящи една за друга, за да се получи, но се оказа, че не е точно така…

Реших, че ще изплета няколко мартенички под формата на цветчета. Обаче нещо не им вървеше на тези мартенички…

Първо, точно когато бях решила да започна да плета, Кало се разболя, после пък Ники ме обезкуражи, че не ги бива много. Когато най-сетне взех, че ги изплетох, се оказа, че нямам нито малки безопасни игли, нито подходящи закопчалки, които да пришия… Бяха свършили и в магазина където бях 100% сигурна, че ще намеря… 🙂

В крайна сметка, мартениците бяха изплетени (смея да кажа, че изглеждат добре), приших им по едно мънисто, заших по една закопчалка, или прикрепих малка безопасна и ги изпратих за сестрите и учителките в яслата на Кало (вече харесвам тези жени, макар, че в началото имах огромни изисквания към тях и мислех, че нищо не разбират от отглеждане на деца :)) и за колежките на Ники (за които съм слушала толкова много неща, години наред, така, че ги чувствам доста близки, макар, че рядко се виждаме лично). Надявам се да са останали доволни или поне малко по-усмихнати :).

А това е мартеничка, която направих за Кало – купих дървено мече от магазинче за мъниста (мънистата се оказаха невероятно евтини) и му залепих  с Ц200 усукан конец. Мисля, че се получи хубаво :).

Ами това е. Честита Баба Марта на всички, които редовно четат тук или случайно са попаднали 🙂

Бъдете здрави и усмихнати! 🙂

А това е песничката, която си тананиках докато пишех – снощи Кало ни изненада като каза, че искал да пеем песента „Guten morgen“ :). Не знам дали е тази (слушат в яслата), но пък ми харесва 🙂