Брошки – мартенички за нашите майки :)

Ето това е модел, за който претендирам за авторство! 😀

Не, всъщност съм сигурна, че някой отдавна го е измислил, но аз го открих за себе си напълно самостоятелно и случайно, та чак си се възхитих🙂.

Тези две мартенички изплетох специално за нашите майки – моята и на Ники. Сигурно затова станаха толкова симпатични (поне аз си ги харесвам), защото те двете наистина заслужават само хубави неща!🙂.

За жалост им ги изпратих чак днес по пощата, надявам се все пак да се зарадват като ги получат.

Нещо не можах да се организирам тази година и не купих и не направих мартеници предварително, както предишни години и както обичам да правя, за да мога спокойно да разглеждам и избирам (а напоследък и сама да правя). Всъщност на няколко пъти миналата седмица мислех да отскочим с Кало до кварталната Била, за да се разнообразим малко и да купя няколко мартеници. Обаче причината да не го направя не беше мързел да обличам и преобличам себе си и детето, за да изминем няколко метра и да се мотаем половин час в магазина, нито пък студеното време… Причината беше, че не исках да измина краткото разстояние от нас до магазина, страхувайки се да не изскочи някое лаещо куче отнякъде и да се чудя какво точно да правя (макар, че имам кучегон в джоба си). Живеем в така наречения център на София (а аз имам чувството, че живеем в гето) и имаме изобилие от  бездомни кучета в квартала. Според институциите, които би трябвало да имат грижата за тези неща (и които моят съпруг редовно обезпокоява), животните не са агресивни… Ех… Много мога да говоря по темата, но мисля, че факта, че се страхувам да изляза от нас, за да направя кратка разходка с детето в близост до блока ни, в ранния следобяд е достатъчен. Изобщо не ми се мисли какво би било ако се прибирах от работа след смрачаване или пък как би се прибирал синът ми от училище, гости при приятели, дискотеки и т.н. след време… Тъжно и обезнадеждаващо, уви… Защото аз не съм оптимист, че след няколко години когато детето ми порастне, този проблем ще бъде решен. А принципно се старая да гледам ведро на живота…

Разбира се, бездомните животни нямат вина за случващото се. Проблемът е в  хората.

Ама какво направих и аз, имам кулинарен блог, вчера заговорих в него за ръкоделие, а днес взех, че задълбах и в социални проблеми.

Май е време за малко арт терапия на тъжните ми мисли, под формата на плетене🙂, а защо и да не взема да сготвя нещо?!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s