Безглутенови сладки с тахан

безглутенови сладки с тахан

Какво може да яде човек ако е на безглутенова диета?

Страхотна и полезна информация в този блог –  Пилешка супа…
Освен всичко друго, има добри рецепти за сладки, а ето тази ми стана любима – Сладки с фъстъчено масло. Още при първото приготвяне, замених част от фъстъченото масло с тахан, а при следващите ми опити беше изцяло заместено.

Разбира се, не е нужно да си на диета, за да ги пробваш, супер вкусни са! 🙂
Ето как ги приготвям аз:

Продукти:

½ ч.ч. меко масло (около 125 гр.)

½ ч.ч. тахан (тиквен при мен)

½ ч.ч. мед

¼ ч.л. сода бикарбонат

2 яйца

1 ч.ч. безглутеново брашно (бадемово, тиквено)

ванилия или друг аромат (може да се пропусне)

Приготвяне:

Маслото се рабърква добре с меда и тахана. Добавят се яйцата, брашното, содата, ванилията (ако е нужно, добавям още малко брашно, за да не е много лепкаво тестото и да може да се оформя с ръце).
Правят се топчета колкото орех, сплескват се леко и се подреждат в застлана с хартия за печене тава.

Пекат се в загрята фурна с вентилатор, на 160ºС за около 10 минути.

Направи ми впечатление, че с фъстъчено масло сладките стават по-твърди, а с тахана значително по-меки.

Последния вариант, който направих е с тиквено брашно и тиквен и слънчогледов тахан (съотношение 1:1).
Добър апетит! 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бригадейруш

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Сладки, меки топчета, които според списание „Меню“, моментално ще ни пренесат на място, което е горещо откъдето и да го погледнеш ;).
Бързи (ако не броим времето, в което сместа се вари, за да се сгъсти) и лесни за приготвяне, а вкуса си струва да се пробва. Не-обикновени топчета.

Продуктите:

2 кутии кондензирано мляко (използвах такива от по 397 гр. с масленост 9%)

1 с. л. какао

1 с.л. масло

1/3 ч.ч. силно кафе

около 1 ч.ч. кокосови стърготини за овалване

Приготвяне:

Всичко без кокоса се слага да ври на слаб огън и често се бърка, за да не залепне (отнема около час). След като сместа започне да се отделя от стените и дъното на съда, се сваля от котлона и се оставя да изстине напълно. Оформят се топчета и се овалват в кокос. Получават се меки бонбончета със специфичен аромат и вкус.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

Солени мъфини

За пръв път приготвих тези мъфини в една ранна, ама наистина прекалено ранна сутрин. Не успях да спя през почти цялата нощ, защото един от съседите ни беше решил, че много му се слуша музика. За жалост трябваше и аз да я слушам. Е, поговорихме си… Обясних му, че е два часа, че е време за почивка, едва ли не, го помолих, ако е удобно и не го притеснява да понамали звука… После пък се ядосах на себе си, че съм толкова мила, любезна и възпитана с един откровено неприятен човек… Но това е положението.

Дозата, която забърках днес беше с цел да оползотворя няколко изостанали парчета кашкавал. Идеално се получи 🙂

Ето как:

Продукти (за 12 броя):

5-6 с. л. разтопено масло или олио

2 яйца

1 ч. ч. кисело мляко

1 пак. бакпулвер (10 гр.)

2 ч. ч. добавки (сирене, кашкавал, салам, колбас и т.н.)

1½ ч. ч. брашно

1 ч. л. сол

подправки (използвам 5-6 сръхчета пресен розмарин и около ¼ ч. л. черен пипер, понякога малко шарена сол)

Приготвяне:

В купа се смесват всички продукти като  бакпулвера се разтваря в киселото мляко, а брашното е последно.

Сместа се разпределя във формичките и мъфините се изпичат в загрята фурна  при режим с вентилатор на 160°С за около 40 минути.

Бон апети 🙂

P. S. Да отбележа, че при използването на хартиени чашки, мъфините се отделят добре от тях, чак след като изстинат добре.

Ябълков сладкиш

Лесен и бърз сладкиш с ябълки, който смятам, че си струва да се сподели 🙂

Продукти:

1 малък пакет обикновени бисквити

70-80 гр. масло

4-5 ябълки

3 яйца

½ ч. ч. захар

2 с. л. кисело мляко

½ пакетче бакпулвер (5 гр.)

1 ч. ч. брашно

2-3 шепи натрошени орехови ядки

2-3 шепи стафиди/ дребни сушени плодове

канела

Приготвяне:

Маслото се разтопява в тавичка (Ø 26 см. при мен), стените се намазват добре и останалата течност се отстранява, за да се добави по-късно в тестото. На дъното на тавичката се нареждат бисквитите, където е необходимо се слагат начупени на парчета (остават няколко бисквитки от пакета). Върху тях се изсипват настърганите ябълки (запълват почти цялата тава, която при мен е с височина около 2 см.), поръсват се по желание с канела, добавят се орехите и стафидите.

Яйцата се разбиват със захарта, добавя се маслото, киселото мляко с разтворен в него бакпулвер и накрая с бъркане с лъжица – брашното. Тази смес се излива най-отгоре на сладкиша и се изпича в загрята фурна (16ºС, режим с вентилатор) за около 35-40 минути.

Добър апетит!

Пана кота – лека версия

Тия дни „открих“ пана кота-та. Разбира се, попадали са ми рецепти, но така и не съм стигала до приготвяне. Сега обаче, разказвайки си какво сме правили през отпуската, колегите ми, споменаха, че са хапвали пана кота в Гърция и била страхотна. „Брей да му се не види, я да си припомня първо, какво беше това чудо“, си казах и проверих в интернет. Оказа се, че освен сготвена сметана, което било значението на думата, десерта представлява и желирана сметана.  Изключително бързо и лесно за приготвяне десертче и наистина, чудесно на вкус.

Дотук добре. За жалост, прибирайки се от работа, няма от къде да купя качествена животинска сметана, а за растителната, смятам, че е по-добре да се пропуска по възможност. Освен това някак си губя ентусиазъм за похапването на десертче, за което знам, че се състои от сметана, която по моите критерии е нещо доста мазно. Та… замених сметаната с прясно мляко. За сервиране използвах бурканче сладко от къпини, приготвено от майка на село :).

Рецепта си харесах в блога Моето сладко хоби. Направих само малки промени. Ето как:

Продукти:

400 мл. прясно мляко

4оо гр. кисело мляко

5 с. л. захар

3 прахчета ванилия

2 пак. желатин (20 гр.)

сладко от къпини

Приготвяне:

Прясното мляко и захарта се загряват в микровълновата, без млякото да завира, до стапяне на захарта. Желатинът се накисва в 100 мл. студена вода и се разтапя в микровълновата беза да завира. Смесва се с млякото (трябва да са добре загрети и двете, но без да са достигнали степен на завиране). Добавят се ванилиите и киселото мляко (мисля, че е добре то да се разбърка или разбие добре, за да не останат бучки, макар, че при желирането не личат). Сместа се разлива в купички и се слага в хладилника да се желира.

При сервиране, купичката се топва за малко в гореща вода (примерно докато се позатопли купичката) и се обръща върху чиния. Гарнира се със сладкото (което е хубаво да е по-течно).

И… това е 🙂

Специални благодарности на Калин, който сподели ентусиазма си от пана кота-та толкова добре, че чак се вдъхнових да я приготвя 😀

Торта с бишкоти, шоколад, портокал и чувство за хумор ;)

След много мислене какво точно да разкажа по повод на тази торта, май няма да е нищо от всичко, което премислях (винаги така става). Рецептата е добре изпитана от мен в няколко вариации, а резултата винаги е добър. Схемата е от тук. Разликата в случая е в портокаловото сладко в едната половина на крема и шоколада с аромат, отново, на портокал в другата половина.

Повода за приготвянето и, беше рождения ден на моя колега  Драго.  Тук е момента да кажа, че се радвам на щастието да имам чудесни, умни и забавни младежи за колеги и много се радвам на този факт. Ясно е, че това с какви хора си в офиса, оказва доста голямо влияние върху начина, по който минава деня ти.

Та значи, Драго беше рожденик, всички обичат да хапват торти, аз пък обичам да ги правя… И така реших, че ще му направя една торта на рожденика и толкоз. Но не можеше просто така, торта… Трябваше да има идея някаква и закачка.  И понеже напоследък се забавляваме доста, благодарение на 9gag.com, с помощта на Калин, Люси и Зори и имайки впредвид моите рисувателни възможности, измислихме какви да са картинката и надписа :).

Приготвянето е ясно 🙂 – бишкоти, крем, рисуване с фунийка с разтопен шоколад, пренасяне на ценния товар до офиса…

Другото са емоции… и ром с кола 😉

Ванилови кексчета

Съвсем обикновени, но приятни и ароматни кексчета. Докато се радвах тази сутрин на блесналото слънце, забърках тези непретенциозни кексчета, които ухаят силно на масло и ванилия. Семчиците от смокините, които метнах в сместа, приятно хрускат и добре се съчетават с останалите вкусове.

Рецептата:

Продукти (за 12 броя):

2 яйца

1 непълна ч. ч. захар

125 гр. разтопено и охладено масло

200 мл. прясно мляко

1 бакпулвер

1 ч. л. ванилова есенция

2 ч. ч. брашно

100 гр. нарязани смокини и стафиди

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Добавят се маслото, млякото (бакпулвера се разтваря в него или се добавя при брашното) и есенцията. С бъркане с лъжица се добавя брашното и накрая сушените плодове, оваляни в брашно. Сместа се разпределя във формички и се изпича в загрята фурна на 160°С  (режим с обдухване), за около 20-30 мин или докато клечка за зъби излезе суха.

Шалове и ски

Това, което ме вълнува напоследък са ски и плетене 🙂

Странна комбинация май. Ама така се случи просто :). За ските сигурно е лесно за разбиране. Има много хора, които карат и много, които не го правят. Мен ме е страх и не съм много по спортовете. Обаче обичам движението и да прекарвам време на открито. А това е един чудесен начин да си навън през зимата. Когато принципно времето е лошо и предразполага към седене вкъщи. Но дългото стоене вкъщи не действа добре на настроението. Детето се изнервя. Ходенето на мол предполага харчене на пари, пък и не може всеки уикенд да пазаруваш дрехи. А в парка е студено. Кално. Има кучешки… навсякъде. Изнервяш се от това. Обаче като караш ски не ти е толкова студено. Приятно ти е и си на чист въздух. Използваш си тялото, което по принцип седи по цял ден на компютъра, после седи на седалката в автобуса, колата и т.н. … Избиват ти се всякакви черни и депресивни мисли от главата. И просто ти е хубаво. А като си със семейството си и/ или приятели… какво друго може да искаш, за да си щастлив? :). Толкова за ските. Още съм много в началото, за да се хваля. Но ми е хубаво.

Виж, с плетенето съм по-напред :). Още като дете, баба ме научи да плета някои прости неща на една и две куки. И двете ми баби бяха отличнички в плетенето. Спорадично във времето съм си плела някои неща, но истината е, че ми липсва търпение и постоянство. Като започна нещо, искам да го свърша бързо. Затова засега плета малки неща – цветчета :), шапки, шалове.

Последното нещо, което напълно случайно открих е специфична прежда за шалове – предствлява мрежичка, която се изплита като спирала и се получава красив и ефектен шал. Плете се лесно и бързо, а резултата е чудесен :).

Ето тук, може да се види клипче как се плете въпросното нещо.

Колегите ми отбелязаха наскоро, че новото ми хоби, май пречи на старото – готвенето. Занесените от мен сладки в офиса наистина драстично са намалели. Няма страшно, ще наваксаме всичко :), само още 2-3 шала време 😉

Лесни плетени мартеници

Колкото и безкрайна да ми издглеждаше зимата, ето, че идва месец март, а с него неизбежно ще дойде и пролетта :).

Тази година, както и миналата, реших собственоръчно да направя мартенички. На сергиите навън има много и разнообразни и вече съм купила няколко. И са много красиви, интересни, просто супер :). Но когато сам си ги направил е някак по-различно и приятно, поне аз така ги виждам нещата.

Модела за тези мартеници-цветчета, взех от една книжка – „Да се научим да плетем“, детска е и според мен не навсякъде нещата са добре обяснени, но става, особено ако имаш някаква идея как се плете. Преди седмица, видях почти същия модел цветчета на един курс за правене на мартенички в Teaket quilt shop. Разликата беше, че според моята книжка се плете с лицеви бримки, а на курса Лора ни показа модел с опакови. На мен опаковите ми допаднаха повече.

Ето каква е схемата с лицеви бримки:

Заплитат се 4 бримки;

Изплитат се 3 реда лицево;

Една лицева бримка (Л), 1наметка (Н), и така до края на реда (*Л1Н*); завършва се с лицева бримка (получават се 7 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (13 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (25 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (49 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

Завършва се.

С опакови бримки схемата е същата.

След като се изплете, плетивото се извива около основата си като спирала и се оформя цветето. След това, оставения по-дълъг конец при завършването се вдява в дебела игла и оформеното цветче се зашива. Спокойно може да се шие навсякъде, конецът не се вижда ;). Хубаво е отделните „слоеве“ да се прихванат един за друг с конеца, за да не се разкриви формата впоследствие. Понеже цветчето става малко конусообразно, а това пречи да стои добре като се закачи на дреха, с иглата е добре да се направят бодове така, че отзад да се получи долу-горе равна, плоска повърхност.

Следва по-забавната част – пришиване на мъниста или копче за „тичинки“ и закопчалка. Малка безопасна игла също върши чудесна работа (аз ги предпочитам, спестяват време ;)).

Това е за моите мартеници :). Нека Баба Марта ни донесе здраве и късмет! 🙂

Морковен кейк с маскарпоне

carrot cake with mascarpone

Дамм.. Не е с крем-сирене 🙂

Историята на този морковен кейк започна с малкото чувалче моркови, които Ники купи, мина през разговор с колегите ми с какво се прави морковен кейк и същинската част май започна с двете кутии Маскарпоне, които на следващата сутрин Калин остави на бюрото ми :).

Нямаше как вече :). До този момент не бях съвсем сигурна дали и с какво и кога… ще правя морковен кейк… дали ще стане вкусен и дали ще занеса в офиса…  Ама след Маскарпонето на бюрото се изненадах, развеселих и вдъхнових :).  И кейка стана :). Влажен и сочен, с вкусен крем, с ядки и плодчета вътре. Много лек и приятен десерт, стига, разбира се да не се прекалява с изядените парчета ;).

Адаптирано от сайта на BBC – Food recipes.

Продукти:

За блата:

1 ч. ч. кафява захар

3 яйца (малки) или 2 големи

100 мл. олио

1 ч. ч. брашно

1 ч. л. канела

1 ч. л. джинджифил на прах

1 ч. л. сода бикарбонат

½ пакетче бакпулвер (5 гр.)

200 гр. едро настъргани моркови (около 1 ч.ч. или 3 средно големи моркова)

80 гр. едро смлени/ нарязани орехи (около 1 ч. ч.)

кората на един портокал

около 100 гр. стафиди

около 35 гр. червени боровинки

За крема:

 около 400 гр. маскарпоне на стайна температура

300 мл сладкарска сметана, студена

3-4 с. л. пудра захар

кората на един лимон и един портокал

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват добре с миксер до побеляване и сгъстяване. На струйка с разбиване се добавя олиото. С бъркане с лъжица следват брашното, набухвателите и подправките. Накрая се добавят морковите, ядките и сушените плодове. Разбъркват се внимателно.

Сместа се разпределя в тавичка с ø 26 см, покрита с хартия за печене и намазнена. Изпича се в загрята фурна на 170 °С, режим с вентилатор за около 50 минути (проверява се с клечка за зъби). Получава се сравнително дебел блат, който аз разрязах на две части. Сместа може да се изпече на два пъти, за да няма притеснения с рязането ;).

Блата се охлажда върху решетка и след пълното му изстиване се разрязва с остър нож, конец или и двете 🙂

Сметаната за крема, заедно със захарта се разбива с миксер до сгъстяване, добавят се маскарпонето на части и кората от лимон и портокал.

Блатовете се слепват с крема като преди намазването, всеки от тях се напоява с по 2-3 с. л. прясно мляко.

Добре е кейка да престои няколко часа преди хапване 🙂

Добър апетит!