Безглутенови сладки с тахан

безглутенови сладки с тахан

Какво може да яде човек ако е на безглутенова диета?

Страхотна и полезна информация в този блог –  Пилешка супа…
Освен всичко друго, има добри рецепти за сладки, а ето тази ми стана любима – Сладки с фъстъчено масло. Още при първото приготвяне, замених част от фъстъченото масло с тахан, а при следващите ми опити беше изцяло заместено.

Разбира се, не е нужно да си на диета, за да ги пробваш, супер вкусни са! 🙂
Ето как ги приготвям аз:

Продукти:

½ ч.ч. меко масло (около 125 гр.)

½ ч.ч. тахан (тиквен при мен)

½ ч.ч. мед

¼ ч.л. сода бикарбонат

2 яйца

1 ч.ч. безглутеново брашно (бадемово, тиквено)

ванилия или друг аромат (може да се пропусне)

Приготвяне:

Маслото се рабърква добре с меда и тахана. Добавят се яйцата, брашното, содата, ванилията (ако е нужно, добавям още малко брашно, за да не е много лепкаво тестото и да може да се оформя с ръце).
Правят се топчета колкото орех, сплескват се леко и се подреждат в застлана с хартия за печене тава.

Пекат се в загрята фурна с вентилатор, на 160ºС за около 10 минути.

Направи ми впечатление, че с фъстъчено масло сладките стават по-твърди, а с тахана значително по-меки.

Последния вариант, който направих е с тиквено брашно и тиквен и слънчогледов тахан (съотношение 1:1).
Добър апетит! 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ябълков сладкиш

Лесен и бърз сладкиш с ябълки, който смятам, че си струва да се сподели 🙂

Продукти:

1 малък пакет обикновени бисквити

70-80 гр. масло

4-5 ябълки

3 яйца

½ ч. ч. захар

2 с. л. кисело мляко

½ пакетче бакпулвер (5 гр.)

1 ч. ч. брашно

2-3 шепи натрошени орехови ядки

2-3 шепи стафиди/ дребни сушени плодове

канела

Приготвяне:

Маслото се разтопява в тавичка (Ø 26 см. при мен), стените се намазват добре и останалата течност се отстранява, за да се добави по-късно в тестото. На дъното на тавичката се нареждат бисквитите, където е необходимо се слагат начупени на парчета (остават няколко бисквитки от пакета). Върху тях се изсипват настърганите ябълки (запълват почти цялата тава, която при мен е с височина около 2 см.), поръсват се по желание с канела, добавят се орехите и стафидите.

Яйцата се разбиват със захарта, добавя се маслото, киселото мляко с разтворен в него бакпулвер и накрая с бъркане с лъжица – брашното. Тази смес се излива най-отгоре на сладкиша и се изпича в загрята фурна (16ºС, режим с вентилатор) за около 35-40 минути.

Добър апетит!

Пана кота – лека версия

Тия дни „открих“ пана кота-та. Разбира се, попадали са ми рецепти, но така и не съм стигала до приготвяне. Сега обаче, разказвайки си какво сме правили през отпуската, колегите ми, споменаха, че са хапвали пана кота в Гърция и била страхотна. „Брей да му се не види, я да си припомня първо, какво беше това чудо“, си казах и проверих в интернет. Оказа се, че освен сготвена сметана, което било значението на думата, десерта представлява и желирана сметана.  Изключително бързо и лесно за приготвяне десертче и наистина, чудесно на вкус.

Дотук добре. За жалост, прибирайки се от работа, няма от къде да купя качествена животинска сметана, а за растителната, смятам, че е по-добре да се пропуска по възможност. Освен това някак си губя ентусиазъм за похапването на десертче, за което знам, че се състои от сметана, която по моите критерии е нещо доста мазно. Та… замених сметаната с прясно мляко. За сервиране използвах бурканче сладко от къпини, приготвено от майка на село :).

Рецепта си харесах в блога Моето сладко хоби. Направих само малки промени. Ето как:

Продукти:

400 мл. прясно мляко

4оо гр. кисело мляко

5 с. л. захар

3 прахчета ванилия

2 пак. желатин (20 гр.)

сладко от къпини

Приготвяне:

Прясното мляко и захарта се загряват в микровълновата, без млякото да завира, до стапяне на захарта. Желатинът се накисва в 100 мл. студена вода и се разтапя в микровълновата беза да завира. Смесва се с млякото (трябва да са добре загрети и двете, но без да са достигнали степен на завиране). Добавят се ванилиите и киселото мляко (мисля, че е добре то да се разбърка или разбие добре, за да не останат бучки, макар, че при желирането не личат). Сместа се разлива в купички и се слага в хладилника да се желира.

При сервиране, купичката се топва за малко в гореща вода (примерно докато се позатопли купичката) и се обръща върху чиния. Гарнира се със сладкото (което е хубаво да е по-течно).

И… това е 🙂

Специални благодарности на Калин, който сподели ентусиазма си от пана кота-та толкова добре, че чак се вдъхнових да я приготвя 😀

Торта с бишкоти, шоколад, портокал и чувство за хумор ;)

След много мислене какво точно да разкажа по повод на тази торта, май няма да е нищо от всичко, което премислях (винаги така става). Рецептата е добре изпитана от мен в няколко вариации, а резултата винаги е добър. Схемата е от тук. Разликата в случая е в портокаловото сладко в едната половина на крема и шоколада с аромат, отново, на портокал в другата половина.

Повода за приготвянето и, беше рождения ден на моя колега  Драго.  Тук е момента да кажа, че се радвам на щастието да имам чудесни, умни и забавни младежи за колеги и много се радвам на този факт. Ясно е, че това с какви хора си в офиса, оказва доста голямо влияние върху начина, по който минава деня ти.

Та значи, Драго беше рожденик, всички обичат да хапват торти, аз пък обичам да ги правя… И така реших, че ще му направя една торта на рожденика и толкоз. Но не можеше просто така, торта… Трябваше да има идея някаква и закачка.  И понеже напоследък се забавляваме доста, благодарение на 9gag.com, с помощта на Калин, Люси и Зори и имайки впредвид моите рисувателни възможности, измислихме какви да са картинката и надписа :).

Приготвянето е ясно 🙂 – бишкоти, крем, рисуване с фунийка с разтопен шоколад, пренасяне на ценния товар до офиса…

Другото са емоции… и ром с кола 😉

Ванилови кексчета

Съвсем обикновени, но приятни и ароматни кексчета. Докато се радвах тази сутрин на блесналото слънце, забърках тези непретенциозни кексчета, които ухаят силно на масло и ванилия. Семчиците от смокините, които метнах в сместа, приятно хрускат и добре се съчетават с останалите вкусове.

Рецептата:

Продукти (за 12 броя):

2 яйца

1 непълна ч. ч. захар

125 гр. разтопено и охладено масло

200 мл. прясно мляко

1 бакпулвер

1 ч. л. ванилова есенция

2 ч. ч. брашно

100 гр. нарязани смокини и стафиди

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Добавят се маслото, млякото (бакпулвера се разтваря в него или се добавя при брашното) и есенцията. С бъркане с лъжица се добавя брашното и накрая сушените плодове, оваляни в брашно. Сместа се разпределя във формички и се изпича в загрята фурна на 160°С  (режим с обдухване), за около 20-30 мин или докато клечка за зъби излезе суха.

Морковен кейк с маскарпоне

carrot cake with mascarpone

Дамм.. Не е с крем-сирене 🙂

Историята на този морковен кейк започна с малкото чувалче моркови, които Ники купи, мина през разговор с колегите ми с какво се прави морковен кейк и същинската част май започна с двете кутии Маскарпоне, които на следващата сутрин Калин остави на бюрото ми :).

Нямаше как вече :). До този момент не бях съвсем сигурна дали и с какво и кога… ще правя морковен кейк… дали ще стане вкусен и дали ще занеса в офиса…  Ама след Маскарпонето на бюрото се изненадах, развеселих и вдъхнових :).  И кейка стана :). Влажен и сочен, с вкусен крем, с ядки и плодчета вътре. Много лек и приятен десерт, стига, разбира се да не се прекалява с изядените парчета ;).

Адаптирано от сайта на BBC – Food recipes.

Продукти:

За блата:

1 ч. ч. кафява захар

3 яйца (малки) или 2 големи

100 мл. олио

1 ч. ч. брашно

1 ч. л. канела

1 ч. л. джинджифил на прах

1 ч. л. сода бикарбонат

½ пакетче бакпулвер (5 гр.)

200 гр. едро настъргани моркови (около 1 ч.ч. или 3 средно големи моркова)

80 гр. едро смлени/ нарязани орехи (около 1 ч. ч.)

кората на един портокал

около 100 гр. стафиди

около 35 гр. червени боровинки

За крема:

 около 400 гр. маскарпоне на стайна температура

300 мл сладкарска сметана, студена

3-4 с. л. пудра захар

кората на един лимон и един портокал

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват добре с миксер до побеляване и сгъстяване. На струйка с разбиване се добавя олиото. С бъркане с лъжица следват брашното, набухвателите и подправките. Накрая се добавят морковите, ядките и сушените плодове. Разбъркват се внимателно.

Сместа се разпределя в тавичка с ø 26 см, покрита с хартия за печене и намазнена. Изпича се в загрята фурна на 170 °С, режим с вентилатор за около 50 минути (проверява се с клечка за зъби). Получава се сравнително дебел блат, който аз разрязах на две части. Сместа може да се изпече на два пъти, за да няма притеснения с рязането ;).

Блата се охлажда върху решетка и след пълното му изстиване се разрязва с остър нож, конец или и двете 🙂

Сметаната за крема, заедно със захарта се разбива с миксер до сгъстяване, добавят се маскарпонето на части и кората от лимон и портокал.

Блатовете се слепват с крема като преди намазването, всеки от тях се напоява с по 2-3 с. л. прясно мляко.

Добре е кейка да престои няколко часа преди хапване 🙂

Добър апетит!

Шоколадовo-портокалови сладки

Какво ли да кажа за тези сладки, освен, че са чудно вкусни, хахаха :).

Хрупкави са, но с леко дъвчащ елемент, с много шоколадови топящи се парченца, с хрускащи тук-там ядки и… силно портокалови :).

Доста хора ги оприличиха на ореховки, но по-хубави, разбира се :D.

Източник е приятелката ми Галка, която е страхотен кулинар. Тази рецепта ми я диктува доста пъти по телефона, преди да я приготвя и двете имахме известни съмнения, че съм записала всичко правилно. Вероятно обаче всичко е било наред, защото сладките наистина са уникално вкусни. Тия дни се шегувахме, че няма начин да сложиш едно масло и един шоколад в някоя рецепта и тя да не се получи… :). Тази е от тях ;), ето как:

Продукти:

125 гр. меко масло

1 ч. ч. кафява захар

½ ч. ч. бяла захар

2 яйца на стайна температура

2 с. л. разтворимо кафе

2 с. л. топла вода

1 ч. л. сода бикарбонат

2 с. л. какао

2¼ ч. ч. брашно

150 гр.  нарязан шоколад (използвах 100 гр.  шоколад 74% какао и 50 гр. шоколадов кувертюр)

1 ч. ч. орехови ядки, нарязани

настърганата кора от един портокал

Приготвяне:

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата едно по едно. Кафето се разтваря във водата и също се добавя в сместа. След това с бъркане с лъжица се добавят сухите съставки, нарязания шоколад, ядките и кората от портокал.

Получава се мека и леко лепкава смес, която е достатъчно да се обърка с лъжица. Оставя се да престои в хладилник за 45 минути.

След това се оформят топчета колкото орех, сплескватс е леко и се подреждат на разстояние в тава, застлана с хартия за печене.  Сладките се пекат в загрята на 150 °С (режим с вентилатор) фурна за 15 минути.

Добър апетит 😉

Овесени сладки с джинджифил и ябълка

Напоследък подпомагам производителите на овесени ядки :). От няколко дни замислям да приготвя вкусна компания за сутрешното ми кафе и ето на, накрая и това стана. Тези сладки опитах за пръв път на един детски рожден ден и моята приятелка Светлана беше така добра да каже как ги е приготвила :).

Източник: Готварсто Георгиеви, Светлето и мои интерпретации по темата :):

Продукти:

100 гр. меко масло

1 ч.ч. захар (използвах смес от бяла и кафява)

2 яйца

3 ч.ч. фини овесени ядки

1 малка настъргана ябълка

парче джинджифил, настърган (около 1 с.л.)

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ч.л. канела

ванилия (използвах 2 ч.л. ванилов екстракт)

½ ч.ч. стафиди

1-2 шепи орехи

1 ч.ч. брашно

Приготвяне:

Маслото и захарта се разбиват с миксер, добавят се едно по едно яйцата (желателно със стайна температура) и се разбиват до хомогенност. Следват стафидите, орехите, овесените ядки, содата, канелата, ванилията, ябълката, джинджифила. Сместа се покрива с кърпа и се оставяда престои около 1 час. Добавя се и брашното. От сместа се оформят топчета с големина на орех, сплескват се леко като питки и се изпичат в загрята фурна (180 °С с вентилатор).

Добър апетит! 🙂

Овесени сладки

Тази седмица готварския ми ентусиазъм стигна дотам, че приготвих два вида сладки с овесени ядки от последния брой на  GoodFood :). Не знам откъде ми дойде енергия, но след прибиране от работа, готвене, вечеря, евентуално пране, простиране… и т.н…. се захващах със сладките, така, за разтоварване :). Сигурно и затова станаха много яки :).

Ето леко модифицираните от мен рецепти от GoodFood, октомври 2011:

Овесени сладки с орехи и стафиди

Продукти:

140 гр. фини овесени ядки

50 гр. кокосови стърготини

140 гр. печени орехи (половината при мен бяха сурови)

100 гр. стафиди (част от тях при мен бяха червени боровинки)

125 гр. масло

230 гр. захар (използвах смес от Мусковадо и бяла захар)

около 5 с. л. мед (сместа може да се опита и при нужда да се добави още)

2 с. л. гореща вода

1 ч. л. сода бикарбонат

около ½ – ¾  ч. ч. брашно

Приготвяне:

Меда, маслото и захарта се разтапят. Овесените ядки, орехите, стафидите, кокоса и брашното се смесват в купа. Содата се разтваря във водата и после се смесва с течната смес и всичко се добавя при сухите съставки. Разбърква се добре. При нужда може да се сложи още брашно (аз лично съвсем го бях забравила и добавих колкото сместа да може да се оформя). Оформят се питки като кюфтенца и се подреждат в застлана с хартия за печене тава. Изпичат се в загрята на 140°С фурна (режим с вентилатор). Имат леко дъвчаща структура заради кафявата захар :). Много добри!

Овесени сладки с корнфлейкс

Продукти:

125 гр. масло

100 мл. кондензирано мляко

3 с. л. мед (може и повече)

2½ ч. ч. корнфлейкс натрошен

1 ч. ч. фини овесени ядки

1 ч. ч. брашно

1 ч. л. сода бикарбонат

2 шепи сушени боровинки и стафиди, няколко нарязани сушени кайсии

Приготвяне:

Млякото, маслото и меда се разтопяват и се добавят при останалите продукти, смесени в купа. Оформят се сладки и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Поръсват се корнфлейкс и се изпичат в загрята фурна (160 °С с обдухване).

Този вид бисквити, за разлика от другите, които описах по-горе, бяха по-малко сладки от обичайното (дали заради неточната ми везна или просто такава е била идеята на оригиналната рецепта). На мен ми допаднаха много така (други хора също ги одобриха), но вероятно следващия път ще сложа 1-2 лъжици мед повече, просто като ядеш бисквита, очакваш да е по-сладка :).  Не е проблем и да се опита самата смес и да се подслади още при нужда.

И двата вида бисквити, след изпичане се оставят да поизстинат в тавата (понеже са меки) и се доохлаждат върху решетка. Съхраняват се в кутия.

Добър апетит и приятни есенни дни! 🙂

Kрем-карамел

Ако случайно не искаш или не можеш да се довериш на рецептата на майка си за крем-карамел, малко по-долу ще напиша моята, при изпълнение на която, гарантирам, че ще получиш страхотен резултат :).

Продукти (за 6 порции):

За крема:

4 яйца

1/3 ч. ч. захар

600 мл прясно мляко

1 с. л. ванилова есенция или ванилия на прахчета

За карамела:

12 с. л. захар

Приготвяне:

Захарта за карамела се поставя на умерено силен котлон да се разтопи и карамелизира. По желание може да се добави 1 с. л. лимонов сок. Разбърква се от време на време, за да се топи равномерно. След като сместа стане хомогенна се разпределя в огнеупорни чашки.

Яйцата и захарта за крема се разбиват с миксер до побеляване, добавя се млякото и ваниловата есенция.

Разпределя се в купичките. Те се поставят в тава, в която се налива вода, така, че да покрива колкото се може по-голяма част от тях. Пекат се в незагрята фурна на 200ºС за около 30-40 минути. За това време на повърхността се образува златиста коричка, а вътрешността все още е течна. Фурната се изключва и крема се оставя вътре докато се охлади. В това време той се стяга и добива характерната си структура.