Никулденски шаран

В къщи вече е традиция да си приготвяме шаран за Никулден.  И как иначе, след като мъжът ми е именник тогава :).

Досега  го приготвях само по рецептата на свекърва ми, но този път идеята e от Ирена, колежка на Ники.  Още щом видях албума с кулинарни снимки на Ирена, си харесах тази с рибата и тя беше така добра да я сподели с нас :).

Ето как я приготвих аз:

Нужните продукти:

1 шаран (моят беше около 4 кг.)

1-2 лимона

връзка магданоз

розмарин (използвах десетина клончета пресен)

суха мащерка

картофи, моркови, целина

300 мл. бяло вино

Приготвяне:

Почистеният шаран се разрязва по цялата дължина на шайби, с дебелина около 2-3 см, като идеята е да не се разрязва до долу и парчетата да се разделят, а рибата да остане цяла с оформени резенчета. По този начин, шаранът се изпича по-добре и по-бързо и по-лесно се оформят порциите за сервиране. Аз не успях да разрежа рибата по-надолу от средата т.е. стигнах само до гръбнака :), затова разрязах и долната половина на шайби и по този начин цял остана гръбнака, който да държи всичко на едно място.

След приключване на рязането, следва лесната част – рибата се посолява добре, натрива се с накълцаните подправки и лимонов сок (използвах сока от половин лимон), в коремчето и по повърхността се поставят резени лимон. Картофите, морковите и целината се нарязват, подреждат се около шарана и се овкусяват с подправки и сол. В тавата се налива бялото вино, поръсва се с олио и се изпича на 180ºС,   за около час и половина (режим „грил“ с вентилатор) или друго, по преценка на готвача :). Ако рибата или зеленчуците се запекат повече на повърхността, а още не са готови, се покриват с алуминиево фолио.

При сервиране, може да се поръси с малко свежи подправки 🙂

Bon appetit!

Пълнени тиквички с риба тон

Дълго време не знаех, че тиквичките могат да се приготвят пълнени :). И как бих могла, след като тези, които майка и баба отглеждаха в градината, бяха в пъти по-големи от тези, които в последствие започнах да виждам по пазарите. След като открих опцията „пълнене на тиквички“, това стана едно от редовно приготвяните ястия вкъщи. Този път обаче, реших да пропусна традиционния ориз или кайма и ги приготвих с пълнеж от риба тон и зеленчуци. Резултата е вкусен и различен от това, с което сме свикнали.

Източник: списание „Меню“, април 2011, с мои изменения.

Нужните продукти (за 4 порции ако всеки хапва по половин тиквичка :)):

2 бр. средно големи тиквички

1 с. л. масло

1 малка глава лук

1 морков

½ – 1 консерва риба тон (от 185 гр.), отцедена

1 с. л. брашно

250 мл. прясно мляко

кашкавал – колкото кибритена кутия

копър

черен пипер

Приготвяне:

Тиквичките се срязват надлъжно и се издълбават. Вътрешността им се нарязва на ситно. В маслото и малко вода (1-2 с. л.) се задушават лука, моркова и вътрешността на тиквичките за около 4-5 мин. Поръсва се с брашното и се добавя млякото при непрекъснато бъркане. Оставя се да ври докато течността се изпари и сместа стане кремообразна и гъста. Добавят се настъргания кашкавал, рибата, копъра, сол. Издълбаните тиквички леко се посоляват и се напълват със сместа. Поръсват се с настърган кашкавал и се запичат в загрята на 180°С фурна за около 30 минути. Тиквичките остават леко хрупкави.

Добър апетит 🙂

Целина – по-различен метод на употреба (мусака с риба и целина)

От доста време се каня да приготвя нещо с целина, като исках тя да се усеща по-осезаемо.  Общо взето, все нещо ставаше и отлагах. И сега, почти в края на сезона, в който може да се намери глава целина, се вдъхнових от една рецепта в списание „Меню“. Даже Ники ме изненада приятно (почти колкото когато ми подари точилка :)), донасяйки целината, прибирайки се от непланирано пазаруване на храна (бях споменала, че искам да купим).

Дозата в рецептата е сравнително малка – напълно в унисон с моето решение да готвя малки порции, които да се изяждат докрай и да сведа до минимум изхвърляната храна.  Засега мога да си позволя да готвя често.

Ето какво е необходимо:

1 средна глава целина

1 средно голям картоф

1 морков

1 стрък праз

около 100 гр. пушена риба без кости (използвах сьомга)

копър

шарен пипер

масло

За заливка:

2 яйца

200 мл прясно мляко/ сметана

Приготвяне:

Кореноплодните се обелват и нарязват на кубчета. Пускат се за 6-7 минути във вряща подсолена вода. Отцеждат се и се смесват с накъсаната на парчета риба. Добавят се шарен пипер, копър и още сол ако е нужно. Разбърква се и слагат няколко кубчета масло (добавих масло, понеже използвах мляко за заливката, а в оригинала беше сметана). Полива се със заливката и се изпича на 200 °С за около 30-40 мин, до зачервяване.

Много лесно, ароматно и вкусно! 🙂

Пълнени гъби

Нещо, което приготвих „по книга“ :).

Източник – „Българска национална кухня“, рецепта от Средногорие.

Беше одобрена от Ники, който не си пада много по гъби, но тъй като вчера по собствена инициатива ги купи, днес се радвам, че се получи нещо, което му хареса.

Продуктите:

около 500 гр. гъби (печурки) по възможност по-големи

1 малка глава лук

3 скилидки чесън

1 филия стар бял хляб

30-40 гр. масло

черен пипер

магданоз (не сложих)

кашкавал

Приготвяне:

Гъбите се почистват и се махат пънчетата им.

Лука и нарязаните наситно пънчета се задушават в маслото. Добавят се трохите хляб, наситнения чесън, черен пипер и сол.

С тази смес се пълнят гъбките, които предварително се посоляват и се нареждат в намазана с масло тава (моята е елипсовидан – 20х30 см). Ако остане плънка се разпределя в тавата. Добавя се около половин чаша топла вода.

Изпича се в силна фурна – аз изпекох на 200°С с вентилатор.

Накрая сложих по едно парче кашкавал на всяка гъбка. Връща се във фурната да се разтопи кашкавала.

P. S. Тия гъби излязоха големи фотомодели – доста снимки съм им направила 🙂

Винен кебап

Съвсем обикновена и добре позната рецепта, която за мен беше абсолютно неизвестна доскоро. И мисля, че е било голям пропуск. Интересно как майка не го е приготвяла никога при условие, че баща ми много цени месната храна ;).

Наскоро незнайно как бях осенена от идеята да приготвя винен кебап – може би Ники е споменал, че иска. Набързо проверих какви рецепти са публикувани в интернет и видях, че са доста сходни и доста лесни. Бързо измислих и моят вариант и след това го реализирах. Получи се нещо много добро – дори аз като любител на постната храна го намирам за страхотно.

Нужните продукти:

около 700 гр. свинско месо

1 глава лук

1 ч. чаша (около 300 мл) червено вино

3-4 с. лъжици доматено пюре или лютеница

2½ с. лъжици брашно

2-3 листа дафинов лист

2-3 зрънца бахар

½ ч. чаша ориз (с вместимост 300 мл)

масло

Приготвяне:

Лука и нарязаното на парченца месо се запържват в малко олио, докъто месото побелее, а лука стане прозрачен.

Долива се виното и вода, колкото да покрие месото (при мен около 1½ ч. чаша). Слагат се бахара и дафиновия лист и се оставя на тих огън за около 1 час и половина или докъто месото се свари добре. Посолява се, добавя се лютеницата или доматеното пюре.

Брашното се размива с малко студена вода до гъста каша, добавя се малко от соса и след това с бъркане се изсипва при месото. Оставя се да поври още 2-3 минути на тих огън.

Междувременно ориза се сварява с вода и сол (аз го правя в съотношение 1:3,5 – ориз: вода като използвам обикновено бисерен ориз). След като ориза е готов се добавя масло според предпочитанията, но колкото повече, толкова по-добре :).

Сервира се като се сипва от месото със соса и отстрани се добавя топка от ориз.

Това е всичко – лесно за приготвяне, макар и не много бързо, но пък се готви само през повечето време :).

Мога само да препоръчам на мама да сготви на татко от този кебап – мисля, че всеки обичащ месото (и не само) би го оценил.

P. S. Нещата които отново си припомних, преглеждайки рецептите и които уж знам, но все пак – не бива да се използва за готвене вино, което не е добро за пиене.  А ориза се разбърква с вилица :).

Лозови сърми с леща и ориз

За комбинацията от ориз и леща в лозови листа за пръв път чух преди няколко години в новопоявилото се предаване на Ути Бъчваров. Тогава учех за изпити и за разтоварване понякога готвех. Пробвах една такава рецепта, дадена от него и резултата ми се стори много интересен и вкусен. Наскоро си припомних за този вариант на сърмите, прелиствайки списание Меню. И в крайна сметка направих едни такива сарми по мой начин. След като Ники ги одобри, реших да ги споделя и тук.

Нужните продукти за около 50 сърми и 2 чушки:

½ ч. чаша ориз (използвах бисерен)

½ ч. чаша леща

1 глава лук

1 морков

1 суха чушка

лозови листа от консерва (около 600 грама)

черен пипер

джоджен (аз не сложих, защото забравих)

Приготвяне:

Лукът и моркова се задушават в малко олио (2-3 с. лъжици). Добавят се чушката, ориза и лещата. Доливат се около 3 ч. чаши вода и сместа се оставя на тих огън докъто водата изври и плънката е почти готова. Добавят се черния пипер и джоджена.

След като сместа поизстине, лозовите листа се напълват като лъскавата страна на листото остава от външната страна. Сърмите се подреждат плътно в тенджера като леко се изстискват, за да не се разпаднат при варенето. Ако се пълнят и сухи чушки е нужно да се накиснат за няколко минути в гореща вода, за да омекнат. Налива се вода (около 2 чаени чаши при мен) така, че  да достига до средата на тенджерата(или малко под средата), малко олио (около 2 – 3 с. лъжици) и се вари на тих огън около 45 минути.

Добър апетит! 🙂

Пълнен шаран

Рецепта от моята свекърва, която е я приготвяла години наред. Не знам дали успях да я направя точно като нея, но определено беше одобрена, така, че реших да я споделя.

Продукти:

1 шаран, почистен

1 глава лук

2 моркова

3-4 кисели краставички (по-малки)

1 сварено яйце

250-300 гр. сварени гъби (използвах кралски печурки)

1-2 шепи едро нарязани или счукани орехи

1 лимон

Количествата за плънката са ориентировъчни, може някои по-предпочитани продукти да заменят други – важното е да се получи шарено, както казва свекърва ми :).

Приготвяне:

Шарана се осолява и вътрешността му се натрива със сока на половин лимон.

В тиган се задушават лука и морковите. Добавят се гъбите, киселите краставички и яйцето, нарязани на кубчета. Долива се с малко от гъбения бульон или вода и се оставя течността да изври, а продуктите от плънката да станат почти напълно готови. Добавят се орехите.

Вътрешността на шарана се пълни със сместа и се зашива. Поставя се в намазнена тава, долива се малко гъбен бульон или вода (около половин чаена чаша). Рибата се поръсва с няколко ивици олио отгоре и се слагат лимонови резенчета. Ако остане плънка – разпределя се в тавата около шарана.

Изпича се за около 1 час на 180ºС, на режим „грил“. При нужда може да се завие с алуминиево фолио.

Това е – добър апетит и… наздраве! 🙂

Задушено пилешко със зeленчуци и паста

Напоследък май прекалих с приготвянето на сладки неща. Истината е, че по-добре ми се получават десертите, но няма как вкъщи да се прехранваме с тях :). Реших да опитам да приготвя някое ново за нашия дом основно ястие и отново избрах рецепта от списание Good Food (Галка благодаря, че ми го доставяш).

Рецептата е сравнително бърза и лесна – какво да се прави – нямам време за по-дълго готвене! 🙂

Пиле, няколко вида зеленчуци и паста – добра комбинация се оказа. Естествено промених малко някои неща в рецептата в зависимост от наличното вкъщи. В оригиналната рецепта имаше пълнозърнест кускус, но в кварталната Била няма такава екстра, затова използвах дребна паста.

Ето нужните продукти:

около 500 гр. пилешко месо, нарязано на хапки

1 стрък праз

1½ ч. чаша царевица от консерва

1½ ч. чаша грах от консерва

1 скилидка чесън

7-8 стръкчета аспержи (използвах замразени)

1 домат

около 150 гр. дребна паста

1 ч. лъжичка къри

зехтин

розмарин

Приготвяне:

Пилешкото се запържва в 1-2 лъжици зехтин докъто стане леко златисто и се изважда от тигана. В останалата мазнина се запържва за кратко нарязания праз, добавят се наситнения чесън, домата, нарязан на кубчета, аспержите, срязани на по 2 парчета, отцедените грах и царевица. В подходящ съд се слагат парчетата пиле и зеленчуците. Добавят се около 2оо мл вода, сол и кърито. Оставя се да къкри на слаб огън около 15-20 мин докъто повечето вода изври. Подправя се с щипка розмарин.


Пастата се сварява в подсолена вода. Добавя се бучка масло и се разбърква с вилица.

При поднасянето се сипва от пастата и върху нея се слага от задушеното.

Добър апетит! 🙂

Почти паниран карфиол

Преди много години като студентка опитах за пръв път паниран карфиол. Установих, че това е нещо твърде мазно, макар и безспорно вкусно. Понеже нито вкъщи, нито сред приятелите ми някой някога е приготвял паниран карфиол бях почти забравила за него до миналата година. Тогава Ники поиска да направя. Е, направих, но пак стана нещо мазно, макар и безспорно вкусно. Тогава започнах да търся някакви по-леки варианти за приготвянето му и стигнах до един (идеята беше от готварския форум bg-mamma, но къде точно е рецептата нямам идея и съжалявам, че не мога да цитирам точния източник), в който карфиола се пече, потопен в панировка. Става вкусно и в същото време се избягва пърженето и насищането с мазнина.

Моята любима кулинарка Даниела, тия дни публикува рецепта с карфиол, която ме подсети, че тази есен почти не съм приготвяла нищо с този зеленчук. Прииска ми се да пробвам нейния вариант, но после реших да направя комбинация между нейния (като ползвам някои от нейните подправки) и моя с панировката. Взаимствах от Дани чесъна и кимиона като подправки и добавих от себе си малко сусам за разкош :). За да са доволни всички сложих подправки само на половината тава, понеже малкия ни син не обича лютиви и пикантни храни, а и те не е особено полезни за него.

Ето какви са нужните продукти:

1 средно голяма глава карфиол

4 яйца

3 с. лъжици брашно

2/3 кофичка кисело мляко (от 400гр.)

1 скилидка чесън

сол

кимион

сусам

Приготвяне:

Нарязания на розички карфиол се бланшира, за около 5 минути във вряща подсолена вода.

Яйцата се разбиват, добавят се брашното и млякото.

Тавата за печене се намазнява, розичките карфиол се топват в панировката и се нареждат в тавата. Поръсват се със смлян кимион, накълцан чесън и сусам (аз сложих всички тези подправки на половината тава, а другата част оставих без добавки).

Запича се за около 4о минути на 17о°.

Кюфтенца със сос

Майка прави тази яхния като използва печени на скара кюфтета (аз пропуснах този момент). Рецептата е съвсем обикновена, но за сметка на това – вкусна.

Ето какво е необходимо:

За кюфтетата:

500 гр. кайма

1 яйце

½ глава лук

2 шепи ориз

средата на 1 филия хляб

сол

черен пипер

чубрица

магданоз

За соса:

1 глава лук

1 чушка

1 морков

4-5 лъжици доматено пюре или лютеница (аз ползвам рядка домашна лютеница)

2 суп. лъжици брашно

сол

2 дафинови листа

3-4 зърна бахар

магданоз

Приготвяне:

Всички продукти за кюфтетата се смесват. Искам тук да отбележа, че благодарение на ориза и лука в сместа, кюфтенцата стават по-„пухкави“ и сочни. Ако се използва само кайма с подправки кюфтетата стават по-сбити и плътни (това си е съвсем логично ;))

В малко олио и вода се задушават лука, чушката и моркова. Добавят се около 3 чаени чаши вода и се изчаква да заври. Тогава се оформят кюфтенца и се пускат във врящата вода. Добавят се дафиновия лист и бахара. Варят се около 30 – 40 минути на тих огън. Добавя се лютеницата/ пюрето. Брашното се размива на гъста каша с малко вода, смесва се с малка част от соса и се добавя към яхнията. Оставя се да поври още 2-3 минути. Поръсва се с магданоз.