Шалове и ски

Това, което ме вълнува напоследък са ски и плетене 🙂

Странна комбинация май. Ама така се случи просто :). За ските сигурно е лесно за разбиране. Има много хора, които карат и много, които не го правят. Мен ме е страх и не съм много по спортовете. Обаче обичам движението и да прекарвам време на открито. А това е един чудесен начин да си навън през зимата. Когато принципно времето е лошо и предразполага към седене вкъщи. Но дългото стоене вкъщи не действа добре на настроението. Детето се изнервя. Ходенето на мол предполага харчене на пари, пък и не може всеки уикенд да пазаруваш дрехи. А в парка е студено. Кално. Има кучешки… навсякъде. Изнервяш се от това. Обаче като караш ски не ти е толкова студено. Приятно ти е и си на чист въздух. Използваш си тялото, което по принцип седи по цял ден на компютъра, после седи на седалката в автобуса, колата и т.н. … Избиват ти се всякакви черни и депресивни мисли от главата. И просто ти е хубаво. А като си със семейството си и/ или приятели… какво друго може да искаш, за да си щастлив? :). Толкова за ските. Още съм много в началото, за да се хваля. Но ми е хубаво.

Виж, с плетенето съм по-напред :). Още като дете, баба ме научи да плета някои прости неща на една и две куки. И двете ми баби бяха отличнички в плетенето. Спорадично във времето съм си плела някои неща, но истината е, че ми липсва търпение и постоянство. Като започна нещо, искам да го свърша бързо. Затова засега плета малки неща – цветчета :), шапки, шалове.

Последното нещо, което напълно случайно открих е специфична прежда за шалове – предствлява мрежичка, която се изплита като спирала и се получава красив и ефектен шал. Плете се лесно и бързо, а резултата е чудесен :).

Ето тук, може да се види клипче как се плете въпросното нещо.

Колегите ми отбелязаха наскоро, че новото ми хоби, май пречи на старото – готвенето. Занесените от мен сладки в офиса наистина драстично са намалели. Няма страшно, ще наваксаме всичко :), само още 2-3 шала време 😉

Лесни плетени мартеници

Колкото и безкрайна да ми издглеждаше зимата, ето, че идва месец март, а с него неизбежно ще дойде и пролетта :).

Тази година, както и миналата, реших собственоръчно да направя мартенички. На сергиите навън има много и разнообразни и вече съм купила няколко. И са много красиви, интересни, просто супер :). Но когато сам си ги направил е някак по-различно и приятно, поне аз така ги виждам нещата.

Модела за тези мартеници-цветчета, взех от една книжка – „Да се научим да плетем“, детска е и според мен не навсякъде нещата са добре обяснени, но става, особено ако имаш някаква идея как се плете. Преди седмица, видях почти същия модел цветчета на един курс за правене на мартенички в Teaket quilt shop. Разликата беше, че според моята книжка се плете с лицеви бримки, а на курса Лора ни показа модел с опакови. На мен опаковите ми допаднаха повече.

Ето каква е схемата с лицеви бримки:

Заплитат се 4 бримки;

Изплитат се 3 реда лицево;

Една лицева бримка (Л), 1наметка (Н), и така до края на реда (*Л1Н*); завършва се с лицева бримка (получават се 7 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (13 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (25 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

*Л1Н*, завършва се с лицева бримка (49 бримки);

Изплитат се 2 реда лицево;

Завършва се.

С опакови бримки схемата е същата.

След като се изплете, плетивото се извива около основата си като спирала и се оформя цветето. След това, оставения по-дълъг конец при завършването се вдява в дебела игла и оформеното цветче се зашива. Спокойно може да се шие навсякъде, конецът не се вижда ;). Хубаво е отделните „слоеве“ да се прихванат един за друг с конеца, за да не се разкриви формата впоследствие. Понеже цветчето става малко конусообразно, а това пречи да стои добре като се закачи на дреха, с иглата е добре да се направят бодове така, че отзад да се получи долу-горе равна, плоска повърхност.

Следва по-забавната част – пришиване на мъниста или копче за „тичинки“ и закопчалка. Малка безопасна игла също върши чудесна работа (аз ги предпочитам, спестяват време ;)).

Това е за моите мартеници :). Нека Баба Марта ни донесе здраве и късмет! 🙂

Морковен кейк с маскарпоне

carrot cake with mascarpone

Дамм.. Не е с крем-сирене 🙂

Историята на този морковен кейк започна с малкото чувалче моркови, които Ники купи, мина през разговор с колегите ми с какво се прави морковен кейк и същинската част май започна с двете кутии Маскарпоне, които на следващата сутрин Калин остави на бюрото ми :).

Нямаше как вече :). До този момент не бях съвсем сигурна дали и с какво и кога… ще правя морковен кейк… дали ще стане вкусен и дали ще занеса в офиса…  Ама след Маскарпонето на бюрото се изненадах, развеселих и вдъхнових :).  И кейка стана :). Влажен и сочен, с вкусен крем, с ядки и плодчета вътре. Много лек и приятен десерт, стига, разбира се да не се прекалява с изядените парчета ;).

Адаптирано от сайта на BBC – Food recipes.

Продукти:

За блата:

1 ч. ч. кафява захар

3 яйца (малки) или 2 големи

100 мл. олио

1 ч. ч. брашно

1 ч. л. канела

1 ч. л. джинджифил на прах

1 ч. л. сода бикарбонат

½ пакетче бакпулвер (5 гр.)

200 гр. едро настъргани моркови (около 1 ч.ч. или 3 средно големи моркова)

80 гр. едро смлени/ нарязани орехи (около 1 ч. ч.)

кората на един портокал

около 100 гр. стафиди

около 35 гр. червени боровинки

За крема:

 около 400 гр. маскарпоне на стайна температура

300 мл сладкарска сметана, студена

3-4 с. л. пудра захар

кората на един лимон и един портокал

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват добре с миксер до побеляване и сгъстяване. На струйка с разбиване се добавя олиото. С бъркане с лъжица следват брашното, набухвателите и подправките. Накрая се добавят морковите, ядките и сушените плодове. Разбъркват се внимателно.

Сместа се разпределя в тавичка с ø 26 см, покрита с хартия за печене и намазнена. Изпича се в загрята фурна на 170 °С, режим с вентилатор за около 50 минути (проверява се с клечка за зъби). Получава се сравнително дебел блат, който аз разрязах на две части. Сместа може да се изпече на два пъти, за да няма притеснения с рязането ;).

Блата се охлажда върху решетка и след пълното му изстиване се разрязва с остър нож, конец или и двете 🙂

Сметаната за крема, заедно със захарта се разбива с миксер до сгъстяване, добавят се маскарпонето на части и кората от лимон и портокал.

Блатовете се слепват с крема като преди намазването, всеки от тях се напоява с по 2-3 с. л. прясно мляко.

Добре е кейка да престои няколко часа преди хапване 🙂

Добър апетит!

Никулденски шаран

В къщи вече е традиция да си приготвяме шаран за Никулден.  И как иначе, след като мъжът ми е именник тогава :).

Досега  го приготвях само по рецептата на свекърва ми, но този път идеята e от Ирена, колежка на Ники.  Още щом видях албума с кулинарни снимки на Ирена, си харесах тази с рибата и тя беше така добра да я сподели с нас :).

Ето как я приготвих аз:

Нужните продукти:

1 шаран (моят беше около 4 кг.)

1-2 лимона

връзка магданоз

розмарин (използвах десетина клончета пресен)

суха мащерка

картофи, моркови, целина

300 мл. бяло вино

Приготвяне:

Почистеният шаран се разрязва по цялата дължина на шайби, с дебелина около 2-3 см, като идеята е да не се разрязва до долу и парчетата да се разделят, а рибата да остане цяла с оформени резенчета. По този начин, шаранът се изпича по-добре и по-бързо и по-лесно се оформят порциите за сервиране. Аз не успях да разрежа рибата по-надолу от средата т.е. стигнах само до гръбнака :), затова разрязах и долната половина на шайби и по този начин цял остана гръбнака, който да държи всичко на едно място.

След приключване на рязането, следва лесната част – рибата се посолява добре, натрива се с накълцаните подправки и лимонов сок (използвах сока от половин лимон), в коремчето и по повърхността се поставят резени лимон. Картофите, морковите и целината се нарязват, подреждат се около шарана и се овкусяват с подправки и сол. В тавата се налива бялото вино, поръсва се с олио и се изпича на 180ºС,   за около час и половина (режим „грил“ с вентилатор) или друго, по преценка на готвача :). Ако рибата или зеленчуците се запекат повече на повърхността, а още не са готови, се покриват с алуминиево фолио.

При сервиране, може да се поръси с малко свежи подправки 🙂

Bon appetit!

Шоколадовo-портокалови сладки

Какво ли да кажа за тези сладки, освен, че са чудно вкусни, хахаха :).

Хрупкави са, но с леко дъвчащ елемент, с много шоколадови топящи се парченца, с хрускащи тук-там ядки и… силно портокалови :).

Доста хора ги оприличиха на ореховки, но по-хубави, разбира се :D.

Източник е приятелката ми Галка, която е страхотен кулинар. Тази рецепта ми я диктува доста пъти по телефона, преди да я приготвя и двете имахме известни съмнения, че съм записала всичко правилно. Вероятно обаче всичко е било наред, защото сладките наистина са уникално вкусни. Тия дни се шегувахме, че няма начин да сложиш едно масло и един шоколад в някоя рецепта и тя да не се получи… :). Тази е от тях ;), ето как:

Продукти:

125 гр. меко масло

1 ч. ч. кафява захар

½ ч. ч. бяла захар

2 яйца на стайна температура

2 с. л. разтворимо кафе

2 с. л. топла вода

1 ч. л. сода бикарбонат

2 с. л. какао

2¼ ч. ч. брашно

150 гр.  нарязан шоколад (използвах 100 гр.  шоколад 74% какао и 50 гр. шоколадов кувертюр)

1 ч. ч. орехови ядки, нарязани

настърганата кора от един портокал

Приготвяне:

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата едно по едно. Кафето се разтваря във водата и също се добавя в сместа. След това с бъркане с лъжица се добавят сухите съставки, нарязания шоколад, ядките и кората от портокал.

Получава се мека и леко лепкава смес, която е достатъчно да се обърка с лъжица. Оставя се да престои в хладилник за 45 минути.

След това се оформят топчета колкото орех, сплескватс е леко и се подреждат на разстояние в тава, застлана с хартия за печене.  Сладките се пекат в загрята на 150 °С (режим с вентилатор) фурна за 15 минути.

Добър апетит 😉

Овесени сладки с джинджифил и ябълка

Напоследък подпомагам производителите на овесени ядки :). От няколко дни замислям да приготвя вкусна компания за сутрешното ми кафе и ето на, накрая и това стана. Тези сладки опитах за пръв път на един детски рожден ден и моята приятелка Светлана беше така добра да каже как ги е приготвила :).

Източник: Готварсто Георгиеви, Светлето и мои интерпретации по темата :):

Продукти:

100 гр. меко масло

1 ч.ч. захар (използвах смес от бяла и кафява)

2 яйца

3 ч.ч. фини овесени ядки

1 малка настъргана ябълка

парче джинджифил, настърган (около 1 с.л.)

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ч.л. канела

ванилия (използвах 2 ч.л. ванилов екстракт)

½ ч.ч. стафиди

1-2 шепи орехи

1 ч.ч. брашно

Приготвяне:

Маслото и захарта се разбиват с миксер, добавят се едно по едно яйцата (желателно със стайна температура) и се разбиват до хомогенност. Следват стафидите, орехите, овесените ядки, содата, канелата, ванилията, ябълката, джинджифила. Сместа се покрива с кърпа и се оставяда престои около 1 час. Добавя се и брашното. От сместа се оформят топчета с големина на орех, сплескват се леко като питки и се изпичат в загрята фурна (180 °С с вентилатор).

Добър апетит! 🙂

Овесени сладки

Тази седмица готварския ми ентусиазъм стигна дотам, че приготвих два вида сладки с овесени ядки от последния брой на  GoodFood :). Не знам откъде ми дойде енергия, но след прибиране от работа, готвене, вечеря, евентуално пране, простиране… и т.н…. се захващах със сладките, така, за разтоварване :). Сигурно и затова станаха много яки :).

Ето леко модифицираните от мен рецепти от GoodFood, октомври 2011:

Овесени сладки с орехи и стафиди

Продукти:

140 гр. фини овесени ядки

50 гр. кокосови стърготини

140 гр. печени орехи (половината при мен бяха сурови)

100 гр. стафиди (част от тях при мен бяха червени боровинки)

125 гр. масло

230 гр. захар (използвах смес от Мусковадо и бяла захар)

около 5 с. л. мед (сместа може да се опита и при нужда да се добави още)

2 с. л. гореща вода

1 ч. л. сода бикарбонат

около ½ – ¾  ч. ч. брашно

Приготвяне:

Меда, маслото и захарта се разтапят. Овесените ядки, орехите, стафидите, кокоса и брашното се смесват в купа. Содата се разтваря във водата и после се смесва с течната смес и всичко се добавя при сухите съставки. Разбърква се добре. При нужда може да се сложи още брашно (аз лично съвсем го бях забравила и добавих колкото сместа да може да се оформя). Оформят се питки като кюфтенца и се подреждат в застлана с хартия за печене тава. Изпичат се в загрята на 140°С фурна (режим с вентилатор). Имат леко дъвчаща структура заради кафявата захар :). Много добри!

Овесени сладки с корнфлейкс

Продукти:

125 гр. масло

100 мл. кондензирано мляко

3 с. л. мед (може и повече)

2½ ч. ч. корнфлейкс натрошен

1 ч. ч. фини овесени ядки

1 ч. ч. брашно

1 ч. л. сода бикарбонат

2 шепи сушени боровинки и стафиди, няколко нарязани сушени кайсии

Приготвяне:

Млякото, маслото и меда се разтопяват и се добавят при останалите продукти, смесени в купа. Оформят се сладки и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Поръсват се корнфлейкс и се изпичат в загрята фурна (160 °С с обдухване).

Този вид бисквити, за разлика от другите, които описах по-горе, бяха по-малко сладки от обичайното (дали заради неточната ми везна или просто такава е била идеята на оригиналната рецепта). На мен ми допаднаха много така (други хора също ги одобриха), но вероятно следващия път ще сложа 1-2 лъжици мед повече, просто като ядеш бисквита, очакваш да е по-сладка :).  Не е проблем и да се опита самата смес и да се подслади още при нужда.

И двата вида бисквити, след изпичане се оставят да поизстинат в тавата (понеже са меки) и се доохлаждат върху решетка. Съхраняват се в кутия.

Добър апетит и приятни есенни дни! 🙂