Пана кота – лека версия

Тия дни „открих“ пана кота-та. Разбира се, попадали са ми рецепти, но така и не съм стигала до приготвяне. Сега обаче, разказвайки си какво сме правили през отпуската, колегите ми, споменаха, че са хапвали пана кота в Гърция и била страхотна. „Брей да му се не види, я да си припомня първо, какво беше това чудо“, си казах и проверих в интернет. Оказа се, че освен сготвена сметана, което било значението на думата, десерта представлява и желирана сметана.  Изключително бързо и лесно за приготвяне десертче и наистина, чудесно на вкус.

Дотук добре. За жалост, прибирайки се от работа, няма от къде да купя качествена животинска сметана, а за растителната, смятам, че е по-добре да се пропуска по възможност. Освен това някак си губя ентусиазъм за похапването на десертче, за което знам, че се състои от сметана, която по моите критерии е нещо доста мазно. Та… замених сметаната с прясно мляко. За сервиране използвах бурканче сладко от къпини, приготвено от майка на село :).

Рецепта си харесах в блога Моето сладко хоби. Направих само малки промени. Ето как:

Продукти:

400 мл. прясно мляко

4оо гр. кисело мляко

5 с. л. захар

3 прахчета ванилия

2 пак. желатин (20 гр.)

сладко от къпини

Приготвяне:

Прясното мляко и захарта се загряват в микровълновата, без млякото да завира, до стапяне на захарта. Желатинът се накисва в 100 мл. студена вода и се разтапя в микровълновата беза да завира. Смесва се с млякото (трябва да са добре загрети и двете, но без да са достигнали степен на завиране). Добавят се ванилиите и киселото мляко (мисля, че е добре то да се разбърка или разбие добре, за да не останат бучки, макар, че при желирането не личат). Сместа се разлива в купички и се слага в хладилника да се желира.

При сервиране, купичката се топва за малко в гореща вода (примерно докато се позатопли купичката) и се обръща върху чиния. Гарнира се със сладкото (което е хубаво да е по-течно).

И… това е 🙂

Специални благодарности на Калин, който сподели ентусиазма си от пана кота-та толкова добре, че чак се вдъхнових да я приготвя 😀

Advertisements

Лесен козунак

Имам най-различни спомени, свързани с приготвянето и хапването на козунак в къщи.

Спомням си баба, която топлеше стаята, месеше в нощви огромни количества,  печеше цял ден в печката на дърва, понякога ни носеше, завита в бохча тава, а когато се случеше да съм около нея, хапвах направо димящо парченце…

Спомням си и тинейджърските си години, когато като всяка уважаваща себе си девойка, смятах, че трябва да свалям килограми, но по Великден майка винаги носеше вкъщи, приготвени от нея, във фурната, където работеше, козунаци с най-различна вкусна плънка… От които ядях много и после се разкайвах дълбоко… 🙂

А това е рецептата на мама 🙂

Продукти:

5 яйца

1 ч.ч.  прясно мляко

1 ч.ч. захар

¼ ч.ч. олио или разтопено масло

1 ч. л. сол

1 кубче прясна мая (40 гр.)

ароматизатор по желание (например кората на 1 лимон и 1 портокал+2 есенции лимон)

около 150 гр. сушени плодове

брашно за средно твърдо тесто

Приготвяне:

Млякото и захарта се загряват, докато захарта се разтопи. Охлаждат се до температура, подходяща за разтваряне на маята.  Смесват се с останалите продукти и се замесва меко тесто, което се доизмесва на плот като периодично, за да не лепне, се добавя по малко олио. Меси се около 10 минути. Ако ще се слагат сушени плодове (препоръчвам, защото тестото не е много сладко, а плодовете придават допълнителна сладост и аромат) се добавят и тестото се доизмесва до разпределянето им (отнема приблизително още 5 минути).

В дълбока тенджера се налива около 1 пръст олио, намазняват се и стените и тестото се поставя вътре, намазва се с още малко олио и се захлупва с капак. Оставя се да втаса през нощта (20 °С е добра температура, ако е много топло, тестото ще превтаса) или ако се меси през деня, просто се оставя на стайна температура докато изпълни съда (отнема около 4-6 часа, в зависимост от температурата в стаята).

След като втаса, може да се оформи. Обикновено правя една тава кифли (8-9 броя) и един козунак. Ако се правят кифлички, от тестото се откъсват топки, с намазнени ръце, които с ръце се оформят на триъгълници, слага се плънка от шоколад, сладко или друго и се поставят върху хартия за печене, втасват около 20 минути на стайна температура и след това се поставят в незагрята фурна, включена на 180 °С при режим с вентилатор.

Козунакът се оформя според предпочитанията, слага се плънка по желание, поставя се в намазнена тава, поръсва се със захар, стафиди, ядки или друго, втасва 20 минути след оформянето и се изпича при същия режим. Печенето на козунака е малко по-особено от това на кифлите, нужно е повече време, за да не остане суров в средата, особено ако е поставен в по-дълбока форма, която запълва. Може да се постъпи по следния начин – първо се поставя във фурната и се пече около 20 минути (за това време се зачервява и добива вид на изпечен), покрива се с алуминиево фолио и се пече още около 10 минути. След това фолиото може да се махне и да се доизпече за още пет минути, за да се зачерви добре ако е нужно. Междувременно може да се провери с клечка за зъби. Тавата ми е с размери 30х10 см.

Малко снимки от процеса на оформянето и плетенето, надявам се да е полезен :).

  

ббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббббб

Ето първото парченце 🙂

Весели празници!