Тиквен кейк със сметаново-маслена глазура

Ето го и първия ми сладкиш за 2011! 🙂

Покрай разболяванията не детето, старанието да се подготвям качествено за курса по английски и борбата да не се депресирам от факта, че вече няколко месеца не мога да започна работа… Нещо не ми идваше вдъхновението. Сега обаче здравето ни се стабилизира, изпита по английски е взет с добър резултат, имам известен прилив на оптимизъм и… резултат от всички тия хубави неща е и приготвения сладкиш :).

Вдъхнових се (и то на два пъти) от вариации на морковен кейк представени от Мария. В крайна сметка стигнах и до там да приготвя кейка в мой вариант (източник – тук). Използвах тиква вместо моркови и направих някои малки промени в количествата на продуктите. Изпекох поотделно два блата, които слепих с крем (може да се изпече един и да се разреже, но аз не посмях, най-вече защото нямам хубав, остър нож). Мисля, че спокойно може да се приготви само един блат от половината продукти и да се остави така или да се глазира – въпрос на предпочитания, наличности в хладилника, време… :). Получава се сравнително дебеличък блат. Лично на мен парче от кейка ми идва малко в повече заради двата блата, но и това е въпрос на вкус.

Нужните продукти:

За блатовете:

4 бр. яйца

1 ч. чаша захар „Мусковадо“

3/4 ч. чаша олио

2 ч. чаши брашно

3 пакетчета бакпулвер (30 гр.)

1 ч. лъжичка канела

3 ч. чаши едро настъргана тиква

1 ч. чаша едро смлени орехи

Глазурата:

125 гр. меко масло

200 гр. крем сирене (използвах Филаделфия за пръв път – страхотно е, а и цената му не е много висока както мислех)

375 гр. течна подсладена сметана

3 с. лъжици захар „Мусковадо“

Приготвяне:

На блатовете:

Яйцата се разбиват добре с миксер за около 5 минути, добавят се на порции захарта, олиото и разтворения в 1-2 супени лъжици вода бакпулвер. С бъркане с лъжица се добавят брашното, канелата, ядките, тиквата. Получава се по-гъсто от кексово тесто, което може да се раздели на две части, които да се изпекат поотделно или да се изпече един блат, който после да се разреже на две. Тестото се излива в тава, с откопчаващи се стени (с Ø 26 при мен), застлана с пекарска, намаслена хартия и се изпича за около час в загрята умерена фурна. Аз пекох при режим с вентилатор, при 160°С. Блатовете се охлаждат върху решетка и след като изстинат напълно, сладкиша се сглобява.

Приготвяне на глазурата:

Маслото, крем сиренето и захарта се разбиват добре, добавя се сметаната на порции до получаването на гъст крем.

Сглобяване:

Във форма за торта се поставя единия блат, напоява се със студено прясно мляко (използвах около ¼ чаена чаша, но мисля, че може и малко повече), намазва се с крем, поставя се другия блат, който също се напоява с мляко и отново се намазва с крем. Сладкиша престоява около час в хладилника, след това се изважда от формата и може да се намаже с крем и отстрани. За допълнитена украса използвах няколко цели лешника, оваляни в разтопен бял кувертюр (мернах подобна украса по страниците на Good Food). Хубаво е да престои няколко часа в хладилник преди да се разреже.

Добър апетит!

Какво сготвих с една тиква

От една сравнително малка тиква цигулка, която имаме от баба Веска, приготвих доста неща, които не са нещо особено, но пък са вкусни и аз бях много доволна как оползотворих всичко :).

Много потискащо е като ти е болно детето, едва ли някой би казал нещо различно…

Ето, и моят Кало беше болен, а тогава апетита никакъв го няма, но все пак не е лошо да се хапва, поне малко.

Та, реших да му направя супа от тиква и това се оказа една нелоша идея – рецептата беше тази, но прибавих и един картоф – мисля, че чувствително подобри вкуса. Докато зеленчуците се варяха, сложих 2 дафинови листа и 2 зрънца бахар – махнах ги преди да пасирам. А детето си хапна (за Ники няма да споменавам – мисля, че скоро не би се „излъгал“ пак да яде тиква на супа, тази отпреди няколко месеца му стига :)).

Използвах една част от тиквата, за да направя мъфини – много вкусни се оказаха, въпреки невзрачния си външен вид – много меки и влажни, с аромат на канела, орехи и разбира се – тиква :). Рецептата е модификация на тази – като използвах 2 чаени чаши едро настъргана тиква вместо банани, смлени орехи вместо бадеми и допълнително ½ чаена чаша фини овесени ядки. Пропуснах глазурата и украсата.

Остатъка (който всъщност беше най-голямата част), сварих в тенджера, а после запекох във фурната с малко кафява захар и орехи, а накрая добавих и канела. Страхотно беше и всички ядоха с удоволствие от нея :).

Сладкиш с тиква, мак и портокали

Напоследък мисълта ми ( кулинарната такава) се върти около няколкото тикви, които си донесохме от село.  След като прекарах известно време в мислене какво точно да приготвя с тях, реших, че ще бъде нещо, което досега не съм правила. Стана така, че успях да реализирам желанието си по един доста добър начин. Нескромно казано :D.

Разглеждайки списание Good Food, попаднах на рецепта за „Специална лимонова торта“.  Тортата е с лимони, тиквички и мак. Аз реших, че ще ги заменя с тиква и портокали. Рецептата за глазурата беше основно от крем сирене, а в моя вариант, включих и заквасена сметана. Мисля, че се получи  хубаво съчетание от вкусове и аромати.

Доста промених рецептата като пропорции, продукти и аранжировка и получих нещо съвсем различно от първоизточника си :).

Използвах тиква цигулка, отгледана от майка на чист въздух и тишина и може би затова супер вкусна и сладка.

Между другото, подготвяйки тиквата, опитах едно парче и се удивих колко е добро в сурово състояние, даже мислех да декорирам сладкиша със сурова тиква, но реших да се въздържа, поради наличието на някои консервативни елементи вкъщи ;).

Необходими продукти за:

Блата:

125 гр. меко масло

2/3 ч. чаша кафява захар

2 яйца

2 ч. чаши едро настъргана тиква (около 300 гр.)

настъргана кора от 1 портокал

2 с. лъжици сок от портокал

1 бакпулвер

2 ч. лъжички мак

1 прахче ванилия

1 ч. лъжичка канела

около 1 1/4 ч. чаша брашно  (около 100 гр.) – бяло:пълнозърнесто – 50:50

1/4 ч. чаша едро счукани орехи

Крема:

1 кофичка (400 гр.) заквасена сметана

1 пакет сирене Крема (125 гр.)

3 с. лъжици захар

1 с. лъжица мак

1 ч. лъжичка сок от портокал

За сиропиране:

1/2 ч. чаша сок от портокал (от около 2 портокала)

Приготовление на блата:

Размекнатото масле се разбива със захарта. Добавят се яйцата (със стайна температура) едно по едно и се разбива докъто се получи кремообразна маса. Добавят се портокаловата кора, ванилията, канелата, мака, тиквата, разтворения в портокаловия сок бакпулвер и брашното. Накрая се слагат ореховите ядки. Сместа се изсипва в намаслена форма (аз използвах тавичка за пай с Ø24) и се изпича на 160 °С с обдухване за около 45 минути. Готовността се проверява с клечка за зъби, която трябва да излезе суха.

Блата се изважда от фурната и се надупчва с дървено шишче. След като се охлади, може да се премести в подходящ поднос и да  се сиропира с портокаловия сок (около 1/2 чаена чаша).

Отгоре се намазва с крема от разбитата с крем сиренето и захарта сметана. Декорира се по желание. Аз сложих мак и настъргана портокалова кора.

Крем-супа от тиква


Какъв по-подходящ момент за похапване на тиква от есента? 🙂

„Баничка ли ще правите“ – това ме попита продавачката в магазинчето откъдето избрах моята тиква. „Не съм решила още“ – отвърнах.

И наистина не бях. Но в себе си вече знаех, че съм готова да пробвам нещо по-различно от тиквеник или просто запечена тиква.

Реших да направя супа – нещо, което още миналата есен се канех да сготвя, но така и не стигнах до там. Подготвих се и с резервен вариант за вечеря ако случайно тиквеното ми творение не бъде одобрено и приготвих тази семпла супичка, по идея от списание „Меню“.

Продукти за около 2 порции:

около 300 гр. тиква

1/2 глава лук

3 скилидки чесън

1 морков

1 щипка бахар (смлян)

1 щипка индийско орехче

1 щипка канела

смлени тиквени семки за поръсване

заквасена сметана по избор (аз не сложих)

Приготвяне:

Зеленчуците се нарязват на парчета и се задушават в малко мазнина и вода. Доливат се около 2 непълни ч. ч. вода. Варят се до говност (около 30 мин) и се пасират.Добавят се подправките, малко олио и бучка масло в предпочитани количества.

Супата се сервира със заквасена сметана и поръсена със смлените тиквени семки (може да бъдат и цели).

Как беше посрещната тази необичайна за нашето семейство супа? 🙂

Сигурно не е трудно да се сети човек, че мъжът в къщата не беше очарован, макар, че изяде една порция… Може би от глад просто :D.

Синът ми (на 2г.) изненадващо пожела допълнително.

Въпреки неизбежния сладникав привкус, аз самата бих я определила като приятно, оранжево разнообразие в менюто 🙂